Кратък разказ за Марио Жеков – Художникът, чието ателие бе природата
Българската маринистична живопис – доведеното дете в българското изкуство
Морският пейзаж – особената част на българската душа
Морето – тема и безпокойства
Отношението на българина към морето е странно. Той повече го вижда като врата, през която нахлуват нашественици, отколкото като тържествен портал, който го свързва със света. Петър Първи се мъчи да се закрепи на крайбрежната ивица за да си приписва заслуги за отваряне на прозорец към Европа, българите обръщат къщите си с гръб към морето, с прозорци към сушата. Даже най-новите факти от нашия български морски флот и корабоплаване са повече история на соца, отколкото факт на съвремието. На фона на това е радостна вестта, че този художник прави морето не само предмет на своето творчество, но и обект на обожание. Марио Жеков е този художник. Неговите пейзажи са онази част от наследството между двете световни войни, с което разполага съвременното българско изкуство, а показва, че морската тематика и успехите на нейното претворяване на са му чужди.
Красивите морски пейзажи са като магнит за зрители и зрителки
Изложбата в галерия „Нюанс“ отдава нужната почит на Марио Жеков, художникът, който достойно се нарежда в историята на европейското изкуство от първата половина на ХХ век
Той се помества сред най-добрите ни пейзажисти и маринисти. Представени са над 30 творби на художника, повечето от тях непоказвани до момента. Галеристите разкрива широката панорама на творчеството на Марио Жеков. Експонирани са различни произведения като сюжети, така и по техники – морски и планински пейзажи, гуаш, акварел и маслени бои върху картон и платно. По този начин изложбата става интересна за широк кръг от посетители – професионалисти от музейно-галерийната област, колекционери, ученици и студенти, които желаят да обогатят своята обща култура, а също така и за всички любители на изкуството, които следят арт процесите в столицата днес.
Името, което е изписано в кръщелното му свидетелство е Марин Жеков Тодоров
Изложбата бе открита с кратка литературно-музикална интерпретация на различни художествени текстове
Седем осми от живота му преминават в пътуване и творчество, а съдбата му – изцяло обвързана с изкуството. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-значимите майстори на морския пейзаж в българската живопис. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.
Марио Жеков, “Балчик” (фрагмент), маслени бои, платно,
48,5 х 66 см
Роден е на 16 октомври 1898 г. в Стара Загора, в относително благополучно семейство. Баща му, Жеко Тодоров, и майка му – Тодорка Маринова, се занимават успешно с търговия. В света на изкуството го въвежда неговият вуйчо Васил Маринов, който също е художник. От самото начало, през юношеските си години, племенникът проявява влечението си към рисуване сред природата. През 1917 г. постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София, на разноските на семейството си. Академичните и художествените среди по онова време са раздвоени и не могат да постигнат споразумение, на кое да дадат предпочитанията си – на образование, поставящо на първо място изящните изкуства или на програми обърнати към занаятите и индустрията.
Мемориален кът за художника с личните вещи, които той е използвал
В единственото ни тогава Висше художествено училище са въведени редица нови предмети: стилознание, стилизация, теория на приложните изкуства. Но водещи дисциплини остават рисуването, живописта и скулптурата. По това време преподаватели в различните академични специалности са Иван Мърквичка, Антон Митов, Цено Тодоров – все имена, които поставят основите на новата българска живопис. През 1918 г. младият студент е мобилизиран и изпратен като войник на фронта. Няколко месеца след това попада в плен край Дойран, но случайността го среща с високообразован френски офицер, който вместо в лагер за военнопленици го изпраща да учи живопис във Франция. През 1919 г. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище. Обучението по живопис тук му повлиява и спомага той да развие усещането си не само за материалност и цветност и контраст, но и за техните разнообразни съотношения. През следващите десетилетия посещава различни балкански страни.
Поставя началото на редовните си пътувания по света с Турция и създава първия си цариградски цикъл от Босфора – акварели, гвашове и маслени бои върху картон
Пътува също така до Италия, Далмация, Гърция. От 1921 г. започва да се подписва с псевдонима “Марио”. Пейзажите, които рисува по това време, отразяват търсенията и интереса на художника към играта на цветовете, полутоновете и отблясъците по повърхността на водата. През 1927 г. отново е в България, като основно прекарва времето си по Черноморието. Стремежът му е да бъде насаме с морето, да улови и фиксира движението и светлината на водата, скалите, разбиващите се вълни, заливите със самотни рибарски хижи и лодки, къщите със синьо-виолетовите сенки и опустелите от жежкото слънце улици на Созопол, Ахтопол, Поморие, Несебър, Варна и Балчик, зелените тунели в лонгозните гори на реките Ропотамо и Камчия. Не чувства липсата от ателие. Създава произведения в областта на морския пейзаж.
Марио Жеков, “Рибарски лодки”, маслени бои, картон,
38,5 х 48,5 см
Преди това време той вече е създал и десетки платна от градовете Търново и Трявна, Карлово и Пловдив. В Северна България рисува пейзажи от Белоградчик и Видин. Много сили отдава на фиксирането на красивите кътчета от Стара планина, Родопите и Рила. Популярността му расте, но в България това рядко намира адекватно финансово изражение. Илюстрованите списания се надпреварват да печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари, но хонорарите са повече от скромни.
Успява да представи серия от самостоятелни изложби в Прага и Бърно, Будапеща и Букурещ
Създава и много ескизи от градовете, в които пребивава. С част от тях и няколко творби от българското Черноморие организира свои изложби през 1938 г. в родния си град и в столицата. Завръщането му в страната като че ли е окончателно.
Марио Жеков, “Вълни”, маслени бои, картон, 34 х 49 см
През 1943 г. Марио Жеков, с помощта на своя колега – Пенчо Балкански, успява да организира най-представителната си изложба. Част от нея същата година показва в Букурещ, а през 1946 г. и в Стара Загора. Издига се като влиятелен и авторитетен художник-маринист и пейзажист в кръга на своите приятели, сред които са такива изявени майстори на четката, боите и платното като Пенчо Балкански, Давид Перец (и съпругата му – Бронка Гюрова), Жорж Папазов, Васил Иванов, Найден Петков, Георги Велчев, Даниел Дечев, Мария Недкова и много други.
Марио Жеков, “Морето след буря”, маслени бои, картон,
47 х 66 см
Отива си от този свят на 3 август 1955 година. Погребан е в София. Частично наследството му е съхранено в Националната и Окръжните художествени галерии за да радва зрителите с постиженията на българската маринистична живопис, наравно с европейската.
Марио Жеков,”Залез”, маслени бои,платно, 42,5 х 59 см
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
