Колажите на Вяра Панчева – „Свободата“ на посланието
Тази година галерия „Стубел“ започна отрано своя есенно-зимен изложбен сезон и сега е „напред с материала“. Открива вече трета поредна изложба, докато други галерии, които започнаха едва в края на месец септември, не успяват да завършат и първата. Изложбата, която разглеждаме е на художничката Вяра Панчева.
Изложбата, която галерията отвори с вернисаж на 9.10.17 г. се нарича кратко, но затова пък претенциозно – „Свободата, Санчо“. За ония, които не знаят, поясняваме, че това е знаменитата фраза от романа на Мигел де Сервантес Сааведра „Дон Кихот Ламанчски“ и нейната пълна версия е: „Свободата, Санчо, се намира на върха на бойното копие“. Фраза, която напомня, че такова нещо като подарена свобода няма. За да е истинска и ценене, свободата трябва да бъде извоювана.
Художничката Вяра Панчева, подобно на знаменития хидалго, и даже, струва ми се, отчасти на другия литературен герой на Сервантес – студентът Самсон Караско, свято вярва в това и кара зрителите, посетили нейнатга изложба, да преценят дали вярата ѝ не е напразна. Това е така защото подобни изложби напоследък не могат да се видят много лесно у нас тъй мнозина художници смятат колажа за техника, която трудно може да разкрие големите теми и идеи на нашето впреме. Художничката от дълго време живее във Франция, тя и не подозира, че у нас съществува подобен „менстрийм“ и прави своите малки собствени безкомпромисни открития.
Свободата, прокламирана още с онасловяването „Свободата, Санчо“, при нея е демонстрирана по два начина – единият, като игра с любимата изобразителна техника. Това се потвърждава и от мислите, които тя споделя, цитирани от наш ежедневник: „Хартията е материал в непрекъсната еволюция. Може да я сгъвеме, лепим, мачкаме, късаме, наслояваме, да тъчем с нея, да я боядисваме или избелнваме“, твърди авторката (24 часа, 5 окт. 2017).
С това жената-творец в своите картини като че ли преднамерено, но напълно доброжелателно изпитва, доколко споменатите по-горе качества на хартията ще може да въплътят нейната идея за свободата на самоизразяването.
Тя продължава своето изказване в духа на това, което харесва като възможност: „В нея има история, истина, поезия… свобода“ – допълва художничката своята мисъл за качествата и възможностите на хартията. Жалко, че в номерцата-етикети, които придружават нейните произведения, това съвсем не е отразено. По този начин зрителят е тотално лишен от възможността за насладата, получена от четенето и наблюдението, от ко-лаборацията между текст и артефакт.
Вторият аспект на свободата, която демонстрира тази художничка е свободата да бъдат засегнати и онагледени важни библейски теми – например „падналите ангели“. Тук авторката умело е ползвала възможността да подреди уютно черните фигури, които сякаш летят в пространството, в хаоса на хартиеното море. Като белег на тяхнотго падение, което не е достигнало своя окончателен крах, са запазените им ангелски бели крила. По тази елегантен, а в същото време изключително живописен начин, Вяра Панчева демонстрира уменията си на живописец, който умело борави както със сюжетните, така и с цветовите контрасти за разкриване на теми и идеи, които счита за важни.
Тя ни показва, че е творец, който не се бои да започне работа над големи библейски теми с техника, която не е традиционна за живописта в тази област – тази на колажа, която тя представя пред българската публика.
В по-широкия контекст на европейското изкуство темата за свободата е актуална, но мултикултурализмът гледа на нея под друг ъгъл.
Според мен най-хубавото в случая е това, че Вяра Панчева не се съобразява с никакви условности и фалшиви политкоректности, а ни представя своите мисли по въпроса като призив да си спомним класиката, да я прочетем и преживеем отново, да я сравним с това, което ни заобикаля, за да разберем за сетен път, че свободата на всеки един от нас наистина се намира на върха на бойното копие и, че дори падналите ангели са свободни точно по времето на своя полет
д-р Юлиан Митев, изкуствовед