Кой бродира костюмите в „Игра на тронове“? (част 2)
Натиснете тук, за да прочетете част 1 на нашия разказ.
Друг архитект, от чието творчество се вдъхновява майсторката на ръчната бродерия, е роденият в Барселона Антонио Гауди, водеща фигура в прилагането на т.н. „органичен стил“, също вдъхновен от природата
Много поучително за нея е цветното разнообразие и експлозията от материали и текстури, като тя пренася това разнообразие и в своето творчество.
Портрет на Мичъл Карагър, който ясно подсказва за нейния род занятия и артистичност
Следващият творец, който оставя траен отпечатък върху нейните възгледи за приложното изкуство, е френският художник и декоратор Рене Жул Лалик, работил на границата на ХІХ и ХХ век, като за нея особено интересно е бижутерското му творчество в стил Art Nouveau, изобразяваща различни видове насекоми, изваяни в динамични и сложни пози. Тя остава поразена от метафоричността и майсторството на неговото произведение, наречено „Жена с криле на водно конче“.
Влиянието на тези майстори на архитектурата и декоративното изкуство лесно се открива в нейните зооморфни многослойни бродерии. Забелязва се също и влиянието на Уотърхауз в символите, които тя използва за своите богати златосърмени бродерии, като тук се вижда и влиянието на жълтия цвят, използван така умело от австрийския художник Густав Климт, а също така и на натурализирания във Франция чех, когото парижани наричат „Мюшà“, а ние познаваме като Алфонс Мария Муха, също един от известните създатели на „Ар Нуво“.
Огнедишащият дракон е символът на дома Таргариен – златосърмена бродерия
Първите прояви на Мичъл като дете в областта на изкуството са поощрени от нейните родители
Майка ѝ Ани я запознава с основите на шиенето и бродерията, а нейната баба Уинифред, която е художник любител, я обучава и поучава в областта на рисуването. При завършване на образованието си в Ryde High School тя вече е с изявени дарби и трайни интереси към изкуството, като по време на обучението нейните учители са я насърчавали да изучава различни нови техники за бродиране, шиене и плетене, да стилизира стебла, листа и цветове на растения, да се занимава с фотография, както и да прави успешни комбинации с различни видове платове и бродерии върху тях. В една от ранните нейни работи виждаме рисунки на молци и пчели, а след това техните стилизирани и бродирани фигури. През младежките си години тя показва и развива интерес и към сценичните декоративни костюми, като помага за това на различни любителски театрални постановки.
Скоро младото момиче започва да шие и дрехи за себе си, като си прави лични облекла, повлияни от младежката контра култура или използва алтернативни модни течения. Това я насочва по-късно да се прояви като дизайнер и на модни облекла.
Вълкът е фамилният герб на дома Старк, това е т.н. „фъкана“ бродерия
След завършване на средното си образование, тя се премества да живее при своята по-голяма сестра Сю, която изучава мода в Политехническия университет на североизточен Лондон
Под влияние на нея Мичъл кандидатства и е приета в курса по моден дизайн на Лондонския кралски колеж. Там тя изучава различни техники и технологии на модния текстил, но все повече се увлича от работата над сценични костюми, но тук учителите ѝ не са благосклонни към тези нейни занимания и считат, че това е твърде далеч от съвременната мода и дизайн. След като завършва четиригодишния курс на обучение, прави дипломна работа в която включва дрехи от трикотаж с обемна бродерия, а също и ръчнооцветени копринени блузи от шифон, въху които са изобразени сцени от илюстрациите на Джон Тениъл към „Приключенията на Алиса в Огледалния свят“, а също и различни бродирани якета. Тук се крият корените на нейния технизиран стил, които продължават да се чувстват и днес.
При съсздаването на този сценичен костюм за персонажа Дейнерис Таргариен (в ролята – ЕУмилия Кларк) идеята е била да се направи такава бродерия, която да превърне повърхността на костюма в „драконова кожа“
След завършването си тя започва да продава дрехи, създадени по образци от нейната дипломна работа
Тези дрехи първоначално се предлагат в бутика Blakes, разположен на лондонския Ковънт Гардън. Сега тя отчита ползата от това, което са я научили в колежа, но осъзнава и факта, че няма никаква подготовка, която да ѝ помогне да разпространява и продава дрехите и не се чувства уверена да започне самостоятелен бизнес. Мичъл обаче прави всичко възможно да придобие връзки в индустриалните и модните среди, както и да рекламира собствените си дизайнерски опити.
Златосърмена бродерия по червен копринен бархет, украсен с позлата сребърен метален корсаж и медалион, изграждат не само външния вид на персонажа но и говорят за неговия статус
Тя намира много оригинален начин да се отличи като участва в годишните конкурси на Би Би Си “The Clothing Show”. Мичъл става финалистка на този конкурс в продължение на две поредни години, а една от сериите на нейния рисуван трикотаж е включена в шоуто на “The Lily Cardigan”, след това са изложена в групова експозиция в Лондонския музей на дизайна, представени като част от годишната му изложба „Изкуство и дом“. След това Мичъл започва работа при Кити Морис, като реставратор на текстил и исторически тъкани.
Тук придобива много нови умения. Също така през това време се запознава с персийски тъкани от ІХ в. както и османски тъкани, ислямска и европейска бродерия от ХVІ до ХІХ век. Този безценен дар – да има пряк достъп до подобни артефакти, освен че я вдъхновява, също ѝ дава вярна представа за разнообразието от подходите и техниките, които са ползвали майсторите от тези далечни епохи. Всичко това позволява тя да разшири границите на своите възможности: както за консервация и реставрация, така и за художествена бродерия върху тъкани.
Тези неща по-късно се оказват изключително полезни при работата над костюмите в различни филмови и телевизионни постановки
Практически тя прилага получените знания при работата си с режисьора Скот Джо Флокхарт като става дизайнер на костюмите в неговите късометражни филми и музикални клпове на различни независими групи – например американската Vast, която изпълнява „индастриъл рок“, британската – My Vitriol и ирландската Wilt.
Коланите, ръкавите на ризницата и полата на този костюм също са украсени с т.н. „сарашка“ бродерия от отделни парчета кожа, тънки кожени ленти, пошиван плат и капси
При следващата си работа тя се среща се среща с дизайнера на костюми за филма “Hardmen” Майк О’Нийл, който е впечатлен от нейния опит и ентусиазъм. Той и неговата партньорка Саманта Хорн стават наставници на Мичъл и тя работи заедно с тях в много проекти за създаване на сценични костюми. Тя дотолкова добре се справя с работата, че Майк ѝ поверява функцията на главна бродеристка на костюмите в историческата драма „Елизабен І“. Тук тя се среща с Мичъл Клептън и започва да работи съвместно по бродерията на сценичните костюми в „Игра на тронове“, което разкрива пред тази художничка необятен простор за проява на нейните огромни дарби в областта на ръчната бродерия на сценичните костюми, а славата и на уникален професионалист се разпространява по целия свят.
(Превод и адаптация: д-р Юлиан Митев)
