Керамиката – първият „божествен“ материал в ръцете на човека
Фестивал на съвременната керамика – звучи твърде примамливо и е трудно да повярваме в него, но експонатите, представени в зала „Райко Алексиев“ ни убеждават, че това е истина
Както и това, че в очите на художниците, независимо от това в коя сфера предпочитат да се изявяват, керамиката е благодатен материал. За разлика от тях, в очите на обикновения средностатистически зрител, керамиката все още се свързва с триадата „грънци, стомни и бърдуци“, а по-напредналите могат да си спомнят, че са си купували „художествена“ керамика от Троян или Етъра. Тъкмо този фестивал ще им позволи изключително много да обогатят знанията и да разширят хоризонта си в това, какво крие керамиката и какви неподозирани неща могат да правят от нея умелите ръце на българските художници.
Доколкото може да се съди от списъка на участниците, представените експонати и начинът на тяхното подреждане, изложбата има няколко смислови вектора, най-важният от които е да внуши, че днес керамиката има същите изразителни възможности както живописта и на всяка живописна техника може да бъде намерен аналог в керамиката. При това тя остава едно от изкуствата с най-дълбоки корени и с хилядолетна връзка с човека. Това е съпроводено с разширяването на гилдийната среда.
Изложбата много успешно представя художници, чието професионално изграждане не е в областта на керамиката, но те творят с глина
Такива автори тази година са на първо място представителят на последното българско поколение соц бохема и виден столичен скулптор Георги Донов, който още в края на 80-те и през цялото десетилетие на 90-те години на ХХ век твори с глина – в изложбата е представена неговата серия от глинени модели на компютър, компютърен екран, клавиатура и мишка, такива, каквито те бяха по конфигурация през 90-те, сега те вече са обект на т.н. „социална компютърна археология“. От гилдията на графиците е поканен Захари Каменов, а от професорско-преподавателския състав на НХА – Крум Дамянов, който представя наистина впечатляващи експонати – две човешки фигури в цял ръст и няколко бюста – 2 дамски глави и 1 мъжка глава.
Второто важно направление е това, че се обръща съществено внимание на онези автори, които тепърва ще овладяват тайните на това древно изкуство. Всички усилия са насочени към стимулирането на младите керамици като се забелязва и творческото състезание между тези специалности, преподавани в НХА и НБУ.
Общо за подредбата на експонатите е, че тя е добре разположена в залата, като освен по стените експонатите, най-често във вид на инсталация, са разположени в два концентрични кръга, като въвеждащата се откроява много добре, привлича както с показаните фигури на младенци, подобни на тези, чиито глави сме виждали в медальоните, украсяващи „Хоспедале дел иноченти“, така и с цвета на българското знаме. Заглавието, което авторката Нели Христова е подбрала – „Експорт-Импорт, България е по-красноречиво от всяка писана концепция. Изложбата показва наличието на мислещи творци, които подбират адекватни средства из областта на керамиката за да защитят своите идеи. Хубавото е, че наред с работите, които принадлежат на малко известни, поне засега автори, са изложени и произведенията на преподаватели от НХА и НБУ и човек може да си състави вярно мнение какво са научили учениците от своите преподаватели.
Заявлението, направено в съобщението на СБХ за изложбата е, че фестивалът се предвижда да стане международен
Струва ми се, че с тези етикети, които са към експонатите и с тази съпътстваща програма трудно би могло фестивалът като международен да се конкурира успешно със своите аналози по света. Въпреки моя балкански скептицизъм и причините, които посочих ми се иска да пожелая на организаторите наистина да се ръководят от добрите световни практики, да подобрят вътрешните си стандарти, да имат ясна представа за това що е фестивал на керамиката и колко средства ще отидат за него. Във възможностите на творците да представят уникални и добре направени експонати не се съмнявам.
Освен това най-голяма полза от него ще има широката зрителска аудитория, която може да бъде привлечена не само от гръмките имена и постижения на българската керамика, но и от авторитета, който тази специалност ще има сред хората, които ще общуват с най-древния материал, овладян от човека, с който си служим и днес.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
