Как един архитект превръща изоставенa фабрика за цимент в уникален спиращ дъха дом?
Когато Рикардо Бофил се натъкнал на разрушена циментова фабрика през 1973 г., той веднага я погледнал от съвсем друг ъгъл, спрямо класическата гледна точка, която имат хората, когато срещнат полуразпадаща се и изоставена сграда. Той не изпитал тъга или съжаление, а видял пред себе си свят от възможности. В този момента се ражда идеята зад проекта La fábrica и почти 45 години по-късно сградата е напълно преобразена в грандиозен и уникален дом, която вероятно би се оценил на милиони евро.
Фабриката, която е разположена в близост до Барселона, е била машина за замърсяване още от ерата на Първата световна война
По-късно фабриката е затворена и оставена на произвола на съдбата, за да дочака момента, в който с амбицията да извършат множество ремонти, Рикардо Бофил и екипът му закупуват сградата, в която виждат страхотен потенциал. След години на тежък труд, деконструкция на много елементи, отдаденият архитект продължавал да вярва, че в идеята му има бъдеще. Екипът решава да обгърне имота с растителност и да обзаведе интериора като модерно жилищно и работно пространство, напомнящо на скъп бизнес-център или co-working space.
La fábrica е проект, който не спира да се развива и до днес. Идеята, която Бофил оприличава на собствения си живот, тъй като неговите идеи и представи за бъдещето също продължават да се променят. Промишлените комини, които някога са трволи въздуха в района с тежък дим, сега преливат от буйна зеленина, което е и чудесен пример за красивите символни трансформации, които произтичат от творческото мислене на екипа зад La fábrica.
Фабриката за цимент датира от първия период на индустриализацията на Каталуния, но сградата не е била построена веднага или наведнъж, а е била постепенно и постоянно допълвана с нови пространства, тъй като различните производствени линии постепенно загатвали за необходимостта от тях.
Строителните работи на екипа зад La fábrica, започнали с частично деконструиране на сградата с помощна на динамит и чукове
Този период продължил повече от година и половина. Процесът на деконструиране изисквал прецизна работа, която трябвало да премахне ненужните елементи, но да запази непокътнати ценните части от сградата. Авторите на идеята разказват, че първоначално било невъзможно да влязат в някои от пространствата в La fábrica, тъй като те били пълни с цимент.
Следващата фаза била озеленяването и засаждането. Необходимо е да се осигури достатъчно зеленина, която да компенсира индустриалния външен вид на сградата, като растенията щели да се изкачат по стените и да висят от покривите. Последната фаза била превръщането на това изоставено пространство в ефективен и истински дом.
Космополитен по в своята философия като архитект Рикардо Бофил винаги се връща в завода, старата индустриална сграда, която никога не престава да обновява и реставрира през последните четиридесет години, разширявайки и украсявайки пространства, пишейки историята на живота си – биография в постоянна еволюция в архитектурен и човешки план.
“Фабриката е едно вълшебно място, чиято странна атмосфера трудно може да бъде възприемана от неспециалист в областта. Харесвам живота, който мога да водя тук – напълно програмиран, дори ритуализиран, в абсолютен контраст с моя бурен номадски живот.” – разказва Рикардо Бофил.
В горната част на фабриката Рикардо Бофил превръща огромен производствен отдел в основната всекидневна в новия му дом. Пространството представлява перфектен куб с последователност от дъгови прозорци, чийто обичаен ритъм предизвиква усещане за ред и спокойствие.
“Домашна, монументална, бруталистична и концептуална” – така Рикардо Бофил определя тази стая с огромни размери.
Кухнята-трапезария, разположена в приземния етаж, е мястото за срещи на семейството. В средата на стаята е оформена бяла мраморна правоъгълна маса, закрепена върху ламаринени крака, обградени с еднотипни изчистени столове. Двустранните камини, проектирани от архитекта Оскар Туске придават топлина, чар и атмосфера на стаята.
С боядисана в традиционен марокански стил стена, “Розовата стая”, както я нарича Рикардо Бофил, намираща се на средния етаж на къщата предлага по-малка и по-уютна тиха всекидневна зона. Проектирана от студиото, което Рикардо Бофил е основал, великолепната правоъгълна маса за хранене е направена от огромно парче червен мрамор в Аликанте, Испания. Същият материал е използван за масичката за кафе пред черния изчистен кожен диван. Столовете и много от другите мебели са вдъхновени или са реплики на дизайнерската работа на Антони Гауди. Според Рикардо Бофил обаче голяма камина е този елемент, който доминира в стаята и ѝ придава усещане за сплотеност и уют, независимо минималистичният цялостен стил в къщата.
La fábrica е проект, който вероятно никога няма да бъде завършен, докато с него се занимава Рикардо Бофил, защото и той самият едва ли ще спре да се променя. Непрестанно вдъхновение. Живот в промяната.
