Как Викторианското фотографско общество опитва да спаси “Стария Лондон”, който умира
През 1875 г. Алфред Маркс научава, че ще загуби стар приятел. Пъбът The Oxford Arms, намиращ се на север от катедралата “Св. Павел”, е съществувал в продължение на векове и е бил любимото място за пътуващите, когато те идват или напускат Лондон. След това The Oxford Arms се превръща в жилищна сграда. Тя била, както Маркс по-късно пише “отличен пример за сграда” – помещения с интериорни балкони, така че посетителите да могат да се наслаждават на сценични представления и други забавления. Сгради като тази се срещат все по-рядко.” Скоро авторът на тези думи разбира, че сградата ще бъде съборена, за да се освободи място за разрастващата се Градска съдебна палата в Лондон – Old Bailey. Това разказва АtlasObscura в красив и любопитен материал, посветен не само на Лондон, но и на спомените, фотографията, изгубеното архитектурно богатство и за ролята на едно фотографско общество в историята на града.
Това е чувство, познато на жителите на всеки съвременен градски център, особено на София: любимата ни сграда в квартала, а понякога дори и в града, скоро ще се предаде под напора на алчността към ново строителство, инвестиционни намерения, лъскави офиса и всеки друг евфемизъм за разрушение на красивото с цел превъртане на някой и друг милион. Кой от нас не е минавал покрай красива сграда, знаейки, че тя е обречена и че може би я вижда за последен път. Сама. Пречката пред “развитието и модернизирането”. Поредната нота в сонатата на “градската промяна. Първата ни инстинктивна реакция е да извадим телефона си и да заснемем сградата, за да имаме поне визуалния спомен за нея и за вече отиващото към своя край съществуване.
През 70-те на осемнадесети век Алфред Маркс изпитал подобен инстинкт
Е, той не е разполагал с iPhone или Samsung, но епохата, в която живеел все пак му предоставял известни ресурси, с които да борави – фотографи, които, макар и елементарни по своите функции и възможности, все пак били последният писък на техниката към онзи момент и най-важното – преди него съществувал цял град, пълен с потенциални субекти и сгради, които скоро биха могли да претърпят същият драматичен обрат на съдбата като пъба The Oxford Arms.
През следващите 11 години, като основател и ръководител на Дружеството за фотографиране на реликвите в Стария Лондон, Маркс организира и подсигурява фотографското съхранение на десетки сгради, включително църкви, кръчми, училища, болници и лични димове. Изборът, който прави той, разказва историята на Лондон и ни напомня колко ценно е всички, което оставя след себе си. Не в смисъла на идеята, че ние правим или оставяме нещо, без което светът не може, а жест за бъдещите поколения и тяхното право да се докоснат до миналото в неговата пълното – с проблемите, с дискусиите, с красивите елементи и с тези, от които се срамуваме и вярваме, че заслужават отвръщането на нашия поглед.
В годините на викторианската епоха всичко се забързва, включително и темпото на промяната
Индустриалната революция донася нови технологии и транспорт, но радикалните и скоростни промени не са отнасят само до техническия напредък в обществото. Пристигат нови идеи, философии, социални приоритети и дори нови начини за мислене за времето и пространството.
Както географът Кенет Фуут пише в статия за обществото, развитието му и живота на лондончаните по онова време – ” лондончаните се намираха в драматичен дисбаланс между възбудата от случващия се напредък и тревогата от настъпващата промяна, която се налага над дългогодишните традиции”.
Фуут започва да пише за обществото в началото на 80-те години, когато живееел в Остин, Тексас. Забелязал, че когато съседите му са уплашени от приближаващите се социални промени, които започвали да се случват в собствения им град, тяхната тъга често била символно обобщавана от съдбата на дадена сграда.
“Всеки път, когато разговарях с хора, които са живеели там отдавна, споделяха подобно емоции и мисли” -“Остин не е това, което беше преди! Откакто затвориха световната централа на Armadillo, вече просто нищо не е същото.
“Имаше чувство за носталгия по онова велико минало, което се е изгубило от градския пейзаж.”
Същото наблюдения можело да се каже и за Лондон от Викторианската епоха. Фуут разказва: “Хората може би са обичали новите локомотиви и гари, но мнозина са изпитвали носталгия и по старите кръчми и дори публични домове.
Алфред Маркс определено е бил склонен към подобна носталгия. Той бил учен, свързан с историята и антиквар а баща му е бил строител на пъбове, което може да обясни особеното му и силно привързване към The Oxford Arms. Когато чул, че сградата трябва да бъде разрушена, Маркс събира пари от няколко приятели. и наема Алфред и Джон Боул – екип от баща и син, които били сред най-известните фотографи на градска среда по онова време. Целта на Маркс била двамата да фотографират пъба, който скоро щял да изчезне. След това започнал да търси и други хора, които се чувствали по същия начин, както и може би искат да купят някои от фотографиите. “Ако има читатели, заинтересовани от лондонската архитектура, която изчезва пред очите ни и искат да се присъединят към работата ни, ще се радвам да се срещна с тях”, пише той в обява в Лондон Таймс.
Викторианското фотографско общество започва “един от първите опити” да използва фотографията за документиране на застрашени от събаряне сгради, разказва Фуут. Също така Общество е било убедено, че снимките му трябва да бъдат излагани и колекционирани като изобразително изкуство. Всички били отпечатани, посредством възможно най-скъпия метод за отпечатване по онова време, за да се гарантира, че няма да избледнеят.
Първата колекция от снимки, издадена през 1875 г., се състояла от шест различни гледни точки към Oxford Arms, включително входа, двора и отделните помещения
Втората, която се ражда една година по-късно, се съсредоточава върху стари къщи и пъбове близо до Уинч Стрийт и Дръри Лейн. През 1878 г. Маркс удвоява производствената си скорост, като на година започва да публикува не шест, а 12 фотографии. Три години по-късно започва да пише кратки текстове за сградите, да ги отпечатва и да ги издава, заедно с фотографиите, които е заснел.
“Проектът сталано много по-голям, отколкото Алфред Маркс първоначално е предвиждал”, казва Читра Рамалингaм, асистент куратор на фотографията в Центъра за британски изкуства в Йейл, където са изложени снимките на Викторианското фотографско общество през 2016 година. Марк е бил човекът зад всичко – той подбирал кои сгради да бъдат снимани, на кои подробности да се наблегне и в каква светлина да бъдат показани. Викторианското фотографско общество било всъщност Алфред Маркс. Въпреки името на организацията – Викторианското фотографско общество, няма реални доказателства, че е имало и други членове, освен самият му създател и президент. Според повече историци и изследователи, организацията на практика е била изградена само от един човек. Човек с много ентусиазъм и любов към града, в който живее.
Човек, от който можем да научим много.

Henry Dixon (1820-1892), 61 through 120 from vol. 2 of Relics of Old London, [London, Society for Photographing Relics of Old London, 1875-1886], carbon print, Yale Center for British Art, Paul Mellon Collection