Как Барокът се превръща във водещото световно направление в изкуството за цели два века?
Барокът се заражда в Рим в края на 16 в. и в началото на 17 в. и остава преобладаващ стил в европейското изкуството за почти два века, докато не е изместен от Класицизма в края на 18-ти век. Бароковото изкуство е подчертано драматично, пищно и впечатляващо, като успешно се развива в различни дисциплини на обществения живот и изкуството като архитектура, музика, изобразително изкуство и скулптура. Популярността на Барока е толкова голяма, а важността му толкова значима, че той мигновено се разпространява в по-голямата част от Европа.
„Поклонението на влъхвите“ от Петер Паул Рубенс
Бароковото изкуство се отличава с често преувеличение на действията и лесно уловимата интерпретация на детайла, която създава драматичен ефект и усещане за мащабност.
Характерно за Барока е чувството за величественост в скулптурата, картините, архитектурата, литературата, танците и музиката
Барокът се развива бързо – основно, заради мощната финансова и морална подкрепа на Католическата църква. Нейният упадък обаче слага край на Барока и характерните за него елементи като величие, жизненост, драматизъм и чувственост. Барокът е и пряко свързан с кралската власта, аристокрацията и устройството на обществото, което се базира на разделение на класи. Френската революция и зараждащите се идеи за демократично управление също допринасят за намаляващото влияние на Барока през годините.
„Смъртта на Адонис“ от Джузепе Мацуоли
Най-ранните и основополагащи фактори за развитието на Барока могат да бъдат проследени до началото на 16 век, когато идеите на протестантската Реформация, водена от Мартин Лутер, започват да си пробиват път в различните държави в Европа. Протестантските виждания поставят под въпрос някои доктрини, разпространявани от католическата църква и оспорват нейния абсолютизъм. Впоследствие Трентският събор на Католическата църква решава за да изготви списък с конкретни стъпки, чрез които Църквата да се противопостави на опасната за Рим реформа.
Санта Мария дела Салюте
Католическата църква иска по категоричен начин не само да се завърне на религиозния пейзаж, но и да се превърне в единствения проводник на Християнството в Европа
Взима се решение, че е крайно необходимо Католическата църква да започне да обучава масово миряните, повечето от които сбили неграмотни, по отношение на своите доктрини. Трентският събор решава да използва изкуството като инструмент за образование и пропаганда, особено изкуство, което е емоционално наситено, драматично, директно и най-вече лесно за възприемане дори от необразован човек.
Паласио де Сан Телмо,Севиля
Необходимостта от мощно и величествено представяне на идеите на католическата църква вдъхновява създаването на Барока. Стилът е поле за изява на много художници от цяла Европа, които са създали множество картини, фрески, дворци и т.н. Стилът се проявява по различен начин в различните европейски страни в зависимост от индивидуалния им религиозен и политически пейзаж.
Базиликата “Св.Петър” във Ватикана.
Един от най-известните барокови архитекти е Джовани Лоренцо Бернини (1598 – 1680) , който е проектирал световноизвестния площад „Свети Петър“ в Рим. Той украсява площада с внушителни колонади, за да създаде аналогия с протегнатите ръце на Католическата църква.
Един от най-известните Барокови художници е Петер Паул Рубенс, който е известен с множество свои картини като „Избиването на младенците“ („Избиването на невинните“) и „Четирите континента“. Рубенс, както и други барокови художници като Караваджо и Джовани Бернини са известни с ясните си, драматични и произведения на изкуството, които най-често представят религиозни теми и истории. В музикалното отношение най-известните бароковите композитори включват Георг Фридрих Хендел и Йохан Себастиан Бах.
Рубенс, „Издигането на кръста“,
След като се наслаждава на огромен успех в цяла Европа, Барокът започва постепенно да губи влиянието си от края на 17 в. и началото на 18 в.
Спадът в популярността на стила съвпадна с понижаването на влиянието на Италия, която е люлката на Барока. На негово място пристигат стиловете Класицизъм и Рококо – подкрепени от Франция, която е новата европейска сила, с която всички трябва да се съобразяват във всяко едно отношение – политически, военно, обществено, а и дори по теми като наука и изкуството. Бароковият стил е масово критикуван, като според мнозина е скучен, претруфен, твърде разточителен и неспособен да отрази новите реалности в обществения и политически живот в Европа, който носи вятъра на промяната, новите идеи и разрушението на старата система. Във Франция популярност придобива стилът Рококо, който е виждам като символ на съпротивата срещу строгите разпоредби и правила на Барока.
Базилика де Сантяго
