За какво ни е „реализъм“, чувствително „обогатен“ от Боряна Росса
Изложбата на д-р Боряна Драгоева-Росса, наречена „Обогатен реализъм“, чийто вернисаж се състоя на 7 септември 2017 г. в галерия САМСИ бе в основни линии построен на автобиографичен наратив
Но така представена идеята е само скелет, който показва на хората, които не са запознати със завоите и обратите на нейното досегашно творчество, че става дума само за презентиране в галерията на неща, които са показвани и по-рано. В сегашния изложбен масив, дело на кураторката Надежда Джакова, виждаме художничката в нейната комплексна творческа цялост, представена с внушителния арсенал от средства, с която тя си служи за представяне на своите идеи – рисунки, живопис, фотография, обекти, видеоарт, документация от пърформанси.
Боряна Росса (в роклята на раета) и кураторката на изложбата Надежда Джакова (в черния комплект), снимани от съпруга на Боряна Росса – художникът Олег Маврамати пред фасадата на САМСИ
От една страна – художественото идейно поле на Боряна Роса е твърде широко, от друга – с еластични граници. В тази сфера на първо място трябва да поставим нейната докторска дисертация, носеща заглавието „Полът след Студената война“, защитена в университета „Ренселаер“ в Ню Йорк. След това е нейната професорско-преподавателска работа в Департамента „Трансмедия“ на университета в гр. Сиракуза (щат Ню Йорк). В него тя преподава кино, видео и интердисциплинарно изкуство.
Такива „сладки работи“ на едно място у нас няма дори в Американския университет
Трябва да се каже, че веднага след завършване на висшето си образование в Художествената академия в София към катедрата „Стенопис“, Боряна Росса се хвърля смело във вълните на художествения живот и изложбената дейност у нас и още тогава става известна със своите необичайни пърформанси и забележителни видеоарти, които вече са вплетени здраво в историята на това изкуство в България. Запалените видеоманиаци я помнят преди всичко с нейния видеоарт „С благодарност към следващия миг“ (1999), след това – най-различни пърформанси, които стават знакови за последното десетилетие преди, както и първото след Милениума.
В краткия текст, който придружава изложбата, кураторката поставя и думи от художничката, които обясняват нейната визуална стратегма при изработката на цялостната идеологема, свързана с тази изложба. С подредбата на „Обогатен реализъм“ авторката се стреми да изрази, цитирам: „сложността на взаимодействието (курсивът е мой – Ю.М.) между социалния живот и технологиите“. Тази сложност може да бъде схващана и като зависимост, когато човек вече не може да направи и крачка без всички ония видимости на материалната и статусна подчиненост от новите технологии и техния външен израз – мобилните устройства, които го следват на всяка крачка.
В тази връзка Боряна Росса продължава своите пояснения: „Възможността да видиш света през обектива на телефона си и да взаимодействаш с дигитално генерирани места и същества е също експресивна визуална метафора (…)“. Тези визуални метафори Боряна Росса подкрепя с различни художествени средста и технологии – на първо място това са няколко нейни видеоарта, които могат да се представят в контекста на цялостната ѝ художествена дейност, а от друга – прекрасните рисунки, фотографии и обекти.
Цялостната идея за обогатен реализъм е, че той постепенно заема все по-голямо място в живота на човека и скоро, например във визуалните технологии, ще бъде изместен или съставен само от обогатения
Засега Боряна Росса не бърза да прави окончателен извод, но нейната нова фотосерия „Елате в Америка и станете богати!“ говори за силно развитото критично чувство към технологиите за социално въздействие и за различните митологеми, които изграждат и поддържат големия златен мит за Америка (тоест САЩ) като страната на неограничените възможности, част от които днес ползва и самата тя.
Характерното е това, че художничката използва архитектурните дадености на САМСИ – неговите два входа, за да разгърне пред зрителите две въвеждащи смислови ядра на своята изложба – едното, през което минават зрителите е почти интимното пространство, където са разположени живописни платна, които издават нейните страхове, пътя за преодоляването им и накрая – нейният превъзходен автопортрет.
Второто ядро е снимката, на която е изобразено как робот носи на ръце крехката фигурка на художничката
Това отново показва представата на Росса за огромното влияние, което има техниката в реалния живот на човека, като размишлява на базата на конкретните визуални примери доколко това, което се случва около нас ни обогатява или пък напротив. Единен отговор на този въпрос, както и абсолютна истина няма; или пък художничката поне засега не ги е намерила, но изложбата показва, че много се е старала да се приближи, а заедна с това да приближи и нас, зрителите, към търсенето на този отговор.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
