Добре дошли в ArtGallery!

Blog Post

Директорът на Кинофестивала в Кан и Института “Братя Люмиер” Тиери Фремо (Thierry Frémaux)

Интервю с директора на Кинофестивала в Кан и Института “Братя Люмиер” Тиери Фремо

Най-важните за киното са качествените зрители

Този човек е една от малкото живи легенди в киносредите на Петата република. Тиери Фремо в продължение на 10 г. е бизсменен директор на Кинофестивала в Кан, като същевременно е и директор на Френския киноинститут „Братя Люмиер“, разположен в гр. Лион – родното място на братята Люмиер. Неговият дебют като режисьор е лентата „Люмиерите!“. С нея той се представя пред взискаталната световна публика като любител на киното и човек, който се занимава с неговото научно изучаване, съхраняване и архивиране. Този филм във възможно най-достъпна форма запознава публиката с изследванията, които прави Фремо за да изучи техния живот и развитието на кинематографа от създаването му до наши дни.

Това интервю, дадено пред журналистите от „Известия“, го представя пред нас като персона, познаваща в подробности връзката между дълбоката история на киното и развитието му през днешния ден. Този човек носи град Лион, ако може така да се каже, в кръвта си. Израства в работническия квартал на Лион, който е забележителен с кварталния футболен отбор. През 1983 г. създателят на сп. „Позитив“ (Positif) Бернар Шардер го кани на работа в Института „Братя Люмиер“. Фрема става програмен директор на института заедно с неговия основател – режисьорът Бертран Таверние. През 1999 г. Фремо отказва да застане начело на Френската национална филмотека. През 2001 г. едновременно поема двойна  функция – директор на института в Лион и оценител на филми за фестивала в Кан, а през 2007 г. негов директор както на художествената, така и на административната му част.

Директорът на Кинофестивала в Кан и Института “Братя Люмиер” Тиери Фремо (Thierry Frémaux)

Директорът на Кинофестивала в Кан и Института “Братя Люмиер” Тиери Фремо (Thierry Frémaux)

            Въпрос (В). Как съумявате толкова сполучливо да съчетавате тези две длъжности – директор едновременно на Кинофестивала в Кан и на Института „Братя Люмиер“ в Лион?

            Тиери Фремо (ТФ). В Кан аз работя с най-съвременното изкуство, а в Лион – с това, което е вече историческо наследство и държавна собственост. Струва ми се, че онези хора, които правят подбора на филмите за Кан, ще им бъде от полза редовно да се потапят в класическото кино. Затова преди няколко години аз създадох програмата „Класиката на Кан“. След това нейни аналози се появиха във Венеция и на други фестивали. В определен смисъл това е продължение на моята работа в Лион – работата на историк на киното и „синематекар“ (аналог на „библиотекар“ – бел. моя Ю.М.). Тук причислявам и моята работа над филма, в който се опитвам да дам оценка на братята Люмиер тка, сякаш техните филми са се появили днес.

                 В. Какво е за интелектуалец като вас да живее в Лион, а не в Париж?

            ТФ. Това ми придава някаква особена идентичност, възможно – даже сила, а също така влияе на вкусовите ми предпочитания. Аз в някакъв смисъл се намирам в особено привигилировано положение като директор на две такива институции. Когато съумееш правилно да ги използваш, това дава определена свобода. Разбира се, обстоятелството, че работиш на улица, която се нарича „Първият филм“, фактически в родния дом на братя Люмиер, за мен като човек, който обожава киното, е голяма чест.

            В. Създава се впечатление, че около 1968 г. интересът към кинонаследството на братя Люмиер се засилва. Годар представя огромния монолог на Жан-Пиер за братя Люмиер и Мелиес във филма „Китайката“, а Ромер снима документалния филм „Луи Люмиер“. Какво мислите вие за това?

            ТФ. Филмът на Ромер беше телевизионен и не го показваха по кината. Но това наистина бе първият факт на мащабно показване на филмите на Люмиер. Не мога да кажа, че към 1969 г към братята Люмиер възниква всеобщ интерес. Във Франция това се случи през 1995 г., когато празнувахме 100-годишнината на киното. В Лион този интерес бе не само от страна на Института, но и от страната на независими изследователи и художници. Много отдавна, във времената, когато аз сам работех в института като доброволен помощник (волонтер), разбрах, че преди всичко трябва да гледаме техните филми. Брататя са не само откриватели на киното, но и режисьори на филми.

Институтът „Братя Люмиер“ се познава отдалеч по оригиналния си покрив. Фото от сайта на института

Институтът „Братя Люмиер“ се познава отдалеч по оригиналния си покрив. Фото от сайта на института

              В. В своя филм вие спорите с традициите, възникнали при изследването на делото на братя Люмиер?

            ТФ. Не, аз сам помогнах за това филмът на Ромер отново да бъде показан, но в анализа и във филма „Люмиерите!“ – всичко е по мой собствен текст, като работата по него започнах преди 20 години, преди да съм видял филма на Ромер.

            В. Вие анализирате граматиката на киното – движение на камерата, дълбочина на кадъра и други способи, изобретени от братя Люмиер заедно с киното. Точно като Анри Ланглоа в този филм?

            ТФ. Да, но аз не искам да давам интервю за филма на Ромер, това мен не ме интересува. Аз пуснах филма като бонус към едно от нашите DVD. Но аз не сравнявам себе си нито с Ланглоа, нито с Ромер, а също не искам да говоря за тях. Именно заради такива въпроси днес във Франция, когато стане дума за кино, се връщаме към едни и същи имена.

              В. Защо от всички композитори, които са съвременници на Люмиер вие избрахте Сен-Санс?

            ТФ. Тъй като това е музиката, в която се съчетават класицизмът и модернизмът. Тя прекрасно звучи редом с филмите на Люмиер, придава, както ми се струва, определен дух на френската култура. Преди всичко, както вие отбелязахте, Сен-Санс е съвременник на двамата братя, неговата музика води до въпроса, който е подробно изследван от специалистите за това, какви са били отношенията между филмите на братя Люмиер и съвременното им изкуство – фотография, живопис, музика. Нямаме точни сведения защото липсват архиви. Нужно е да се правят предположения, да се изграждат хипотези. Аз се заех именно с това.

Колекциата на института включва оригинални машини и механизми от зората на кинематографията. Фото от сайта на института

Колекциата на института включва оригинални машини и механизми от зората на кинематографията. Фото от сайта на института

            В. Значи в определен смисъл във вашия филм има измислици.

            ТФ. Разбира се.

            В. Разказвачът препредава вашият собствен опит от гледането на техните филми?

            ТФ. На мен често ми се налагаше да представям филмите на Люмиер на живо. Правил съм това дори в Москва по покана на Андрей Кончаловски. Когато започнах работа над филма, това беше съвсем друг вид дейност, нужно беше да се намери подходящата интонация – едновременно педагогична и в същото време поетична. Исках да се разположа между тези два полюса.

            В. Защо на финала вие доверихте римейка на „Излизането на работниците от фабриката“ на Мартин Скорсезе?

            ТФ. В Лион съществува традиция всяка година да каним някой известен режисьор да направи римейк на мястото на снимане на оригиналния филм. Свои версии вече са представяли Куентин Тарантино, Майкъл Чимино, Катрин Деньов, Пак Чханук, Паоло Сорентино, Педро Алмодовар.

            В. Тези филми не бяха ли показани в Париж на изложбата в „Гран пале“?

            ТФ. Да, точно така. Но Скорсезе там не го показахме. Аз искам да дам дължимото на всичко, което ние правим в Лион, и поканих истинска знаменитост. Получи се „пост скрептум“, където се римуваха първият и последният кадър от филма – работник в едър план.

            В. Видяхме няколко ваши фотографии в спортното списание „Екип“. Вие негов редовен читател ли сте?

            ТФ. Да, и това също не е прието в интелектуалните среди. Сред тях винаги се счита, че е неприлично да обичаш спорта. А в Института „Люмиер“ – обратно, специално измислихме фестивал на киното и фотографията и го нарекохме „Спорт, литература и кино“ за да открием границите между тези три категории.

            В. Ролан Барт като че ли е обичал бокса, Серж Дане е бил голям любител на тениса. Прилича по-скоро на традиция.

            ТФ. По-рано това наистина беше традиция. Дане действително стана пример, който сякаш даде разрешение за това увлечение. Що се отнася до мен аз сериозно се занимавам с джудо и колоездене. Във филма има много аналогии между спорта и киното, които се раждат почти едновременно – имам предвид професионалния спорт. Олимпийските игри са били създадени от Пиер дьо Кубертен през 1897, а киното – 1895 година.

              В. Запазва ли днес киното тази популярност, която има спортът?

            ТФ. Да, затова е нужно да има творци и филми, но също и кинозали, където възникват общността и истинското колективно преживяване. Струва ми се, че това е вярно и днес. В Кан тази година се проведе голяма дискусия около Netflix (на фестивала бяха допуснати филми, чиито продуцент и правообладател е компанията Netflix, която ги пуска онлайн в Интернт, без да ги предоставя на киноразпространителите, ред.бел.). Когато защитавам Netflix аз всъщност защитавам правата на творците на филми. Популярността на киното зависи от различни фактори и условия, качествата на киносалоните, качествата на режисьорите, качествата на кинозвездите и сценариите, но също така и от качеството на зрителите.

                В. Имате предпочитано спортно списание, а кое е любимото ви филмово списание или кинокритик?

            ТФ. Днес аз съм в критични отношения с кинопресата. Извън Франция има списания, които чета с удоволствие, но не ми харесват маниерите, с които нашите франски списания защитават своята територия. Добрият кинокритик, според мен е този, който не се набива на очи. Този, който сполучи да ме развълнува. За мен е много трудно с интерес да чета „Монд“, „Либерасион“ или „Кайе дю синема“, защото предварително знам какво ще пише в тях.

            В. А от чуждестранните, кои ви харесват?

            ТФ. Харесвам американското списание Indie Wire. Ето – говорихме за спорт – има прекрасни списания за колоездене и за джудо – свободни, увлекателни, независими. Такива бих искал да видя и списанията за кино. Но засега няма такива.

            В. Във Франция днес твърде често сравняват списанието за футбол So Foot с това за кино – So Film.

           ТФ. Списанието So Film не е лошо. Във всеки случай в него може да прочетеш нещо ново. Има и такива филмови списания, които ми харесват – например „Трафик“ (Trafic – списание, основано от Серж Дане, което излиза и до днес – бел.ред.), където пишат за киното сериозно.

            В. Вие сте защитили дисертация са списание „Позитив“ (Positif). Защо избрахте точно него?

        ТФ. Историята на това списание е тясно свързана с историята на града, където то възникна. Аз бях студент в Лион и за мен това беше начин да изуча историята на града през историята на киното. Като млад се занимавах със социалната история на киното, но тогава никой не се интересуваше от подобна тема. Аз обаче бях уверен, че киното е феномен, който не е само художествен, икономически или медиен, но и социален

            В. Вие много интересно описвате съперничеството между филмовите списания  „Позитив“ и „Кайе дю синема“. Това е тема от миналото или все още има нещо фундаментално, което разделя френското кино и днес?

           ТФ. Не, такова ярко съперничество не може да продължава вечно, макар че понякога ми е много тъжно, че то завърши. Но миналото не е нужно да се имитира. Трябва да продължаваме да вървим напред.

            В. В книтага си „Официален подбор“ (Selection officielle) вие пишете, че най-добрият сайт за кино е imdb. Защо?

             ТФ. Струва ми се, че той е почти идеален, изключително разнообразен и не се ограничава само с това да бъде информационно-новинарски сайт. Хората, които работят в него предлагат свои рейтинги, конкурси и други неща. Освен това той е неутрален – нещо, което толкова ни липсва днес. На младия любител на киното не е нужно да му се казва „Прави, каквото правя аз“, а трябва да му се дава „оръжие“ за да действа самостоятелно. На „синемафилията“ (кинолюбителството) трябва да и се даде шанс, макар да няма гаранция, че опитът ще излезе сполучлив.

Серж Дане – големият любител на тениса и известен френски кинокритик от втората половина на ХХ век

Серж Дане – големият любител на тениса и известен френски кинокритик от втората половина на ХХ век

            В. Как се измени днес ролята на музея? Победилият тази година на фестивала филм „Квадрат“, макар и частично, засяга тази тема. Има ли стремеж понятията музей и фестивал да се разберат помежду си?

            ТФ. През лятото аз винаги посещавам изложби на живопис, фотография и съвременно изкуство, току-що се върнах от Венецианското биенале. Навярно уникалният опит е много важен. Днес, ако ви потрябват сведения за някоя картина може веднага да ги намерите в Интернет. Преди да се появи той, човек трябваше да отиде до местната библиотека, да намери подходящата книга и тогава да отиде в музея. По-рано, след като покажеха някой рядък филм, не беше възможно повече да бъде гледан, а днес това е много по-лесно. Навярно това трябва да ни зарадва. Но в същото време картината, която вие виждате в музея или книгата, която четете в библиотеката, ви дават съвсем друго чувство, оставят у вас съвсем друго впечатление, отколкото електронният файл. Това е вярно и за филма – да го гледаш на DVD не е същото, както да го гледаш в киносалона на голям екран или пък по време на кинофестивал.

            В. Чувствате ви се влиятелен човек? Способно ли е киното да промени нещо днес?

            ТФ. Киното може да измени света – най-малко, да го накара да се движи напред. Вим Вендерс, когато получи „Златната палма“, каза, че когато въздействаме на образите, ние променяме картината на света.

(превод и адаптация д-р Ю. Митев)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Posts

Къде историците смятат, че се е зародил Ренесансът?

Ренесансът е епоха на европейско културно, икономическо, политическо и художествено възраждане, което се простира между

Как Хонг Конг превърна Брус Лий в най-великия майстор на бойните изкуства

Брус Лий – само произнасянето на името му предизвика спомени за виртуозни удари и

Защо изчезнаха романтичните филми?

Неусетно или не романтичните филми станаха застрашен вид. Дали това е защото Холивуд не

3D модел на разтопяваща се снежинка – на кого и защо му трябва

Не и на дядо Коледа. Когато става дума за снежинките и интереса към тях, първото

5 изобретения от Италианския Ренесанс, които днес ползваме

Ренесансът (1300-1600 г.) е възход не само на изкуството и литературата в Европа, но

Индиана Джоунс на изкуството откри рядък артефакт

Мъжът с прякор „Индиана Джоунс в света на изкуството“ доказа за пореден път прозвището

Да превърнеш стара телефонна кабина в уютна публична библиотека

Култовите червени телефонни кабини, които всички познаваме, и които могат да бъдат открити в

5-те най-красиви акведукта в Римската империя, превърнали се в символ на красотата в архитектурата

Акведуктът е изкуствен канал, използван за транспортиране на вода от отдалечен източник до конкретно

Планетата ни като изкуство: Най-красивите сателитни снимки на Земята

Родената като съвместен проект между НАСА и Геологическа топографска служба на САЩ, програмата Landsat

Раят на цветята в Hitachi Seaside Park в Япония

Паркът Hitachi Seaside, намиращ се в Хитачинака, префектура Ибараки, Япония, до плажа Аджигаура ,

Необикновената красота на най-странният „кораб“ в света – RP FLIP

Американската служба за морски изследвания притежава един пример за изключително странно океанографско оборудване. То

Барселона – градът, в който боклукът се превръща в изкуство

Търкалящият се по асфалта прокъсан маркуч, няколко бурканчета и стара тръба могат да се

Могат ли хиляди дъвкани и изхвърлени дъвки да бъдат изкуство?

Ако сте гнусливи или лесно започва да ви се гади, може би е добра

Тайчунг – градът-произведение на изкуството в Тайван

Скрито в един от ъглите на големия град Тайчунг в Тайван, съществува едно малко

3D изложби на картини позволяват на слепи хора да се докоснат до шедьоврите на изобразителното изкуство

Музеят Прадо в Мадрид беше първият световен музей, който се насочи към изграждането на

Срещу 10 долара на вечер може да отседнете в реално копие на стаята на Винсент Ван Гог

The Art Institute в Чикаго е създал реплика в реален мащаб на известната спалня

Как един чистач основава музей, спасявайки 40 000 предмета от боклука?

Изключителното многообразие и богатсво от предмети може да накара челюстта ни да увисне. Молина

Уникални и забравени снимки от първата австралийска експедиция до Антарктида бяха намерени

През 1911 г. група учени и авантюристи заминават на първата австралийската експедицията, която се

Портретите, които показват как са изглеждали жителите на Египет преди 2000 г.

С помощта на изкуството понякога можем да научим как нашите предци са изглеждали, живели,

Светът почете паметта и наследството на Стивън Хокинг (галерия)

Светът изгуби еднa от най-ярките си звезди на 14 март 2018 г., когато Стивън

Възможно ли е един тир да бъде поле за изява на изкуството?

Повече от 40 години японските шофьори на камиони украсяват своите „работни места“ (ако бихме

Фотография на „атом“ спечели наградата „Научна фотография на годината“

Съветваме ви да си сложите очилата, за да се насладите на наградената фотография. Тя

Миниатюрен град Wunderland в Германия, който може да разгледате от вкъщи

Изложението „Miniatur Wunderland“ e разположено в Хамбург, Германия и представлява една най-голямата железопътна линия

Кои са най-големите музеи, посветени на изкуството в света?

Музеите често предлагат широки и просторни пространства, които са повече от необходими за показването

Епохалната минималистична църква „Грюндвиг“ в Копенхаген, Дания

В датската столица Копенхаген може да бъде посетена една от най-красивите и семпли църкви

Великите картини: Мистерията на „Момичето с перлената обица“

„Момичето с перлената обица“  е световноизвестна картина от 17-ти век, дело на нидерландския художник

Особената красота на автобусните спирки в Съветския съюз

Независимо дали сме почитатели на стила, който комунизма налага в изкуството, архитектурата и оформлението

Какво е да се родиш без лице? Рецензия на филма „Чудо“

Във филма „Чудо“ персонажите Изабела Пулман, майка на Огъст и жена на Найт Пулман

Как една напълно унищожена фреска спаси испански град от бедността?

Осемдесет и три годишната Сесилия Хименес е имала единствено и нищо друго освен добри

Да поиграем на криеница с…Агата Кристи

Най-новата екранизация на романа на Агата Кристи „Убийство в „Ориент експрес“ е мащабна продукция

Картина на Леонардо да Винчи беше продадена за рекордните $450.3 милиона

Съвсем наскоро ви разказахме историята на една забравена, но гениална картина на великия Леонардо

Новият „Лувър в Абу Даби“ – френски шик и източно великолепие

Просто да не поварва човек на очите си, когато чете новината за появата на

Вижте как прах и мръсотия от 200-годишна картина биват изчистени (видео)

Търговецът на картини и художествено изкуство, автор и водещ на Би Би Си Филип

Пищната футуристична китайска библиотека с над 1,2 милиона книги (галерия)

Възможно е вече да сте чували за световната архитектурна компания от Холандия MVRDV, чийто

Арт-дилърът Ив Бувие се избави от безмитните си пристанищни складове

Ив Бувие продаде своята империя от складове със свободен митнически режим. Компанията Natural Le

„Демонът на революцията“ от 1917 г. я прави с германски пари

Обективният прочит на историята е нужен на всички, но на болшевиките техния им е

Сюрреалистичното ръководство за вино на Салвадор Дали беше преиздадено за първи път от 40 години (галерия)

Последно публикувано през 1978 г., „The Wines of Gala“ е ексцентричен справочник, създаден от

Sotheby’s се напряга да завладее руския пазар отвътре

Санкциите са си санкции, а печалбата – печалба. И храбрец, в областта на търговията

Обич и омраза за филма „Матилда“, разказващ за последния руски император – Николай ІІ

На калпавата ракета обикновено ѝ пречи Космосът, на калпавия политик – творецът. Тази сентенция

Кои TV сериали ще гледа светът през 2018-та и 2019-та година на XXI в.

В Кан се откри тазгодишният фестивал (и панаир) Mipcom, на който се показват най-перспективните

Световноизвестните картини, които са имали свои тайни в продължение на векове (част 1)

Макар и да е трудно да си го представим от гледната точката на модерността

Фотограф прекара цяла вечност в музея в очакване на посетителите да се съчетаят с произведения на изкуството

Повечето от нас са били отегчени поне веднъж в нашия живот, стоейки в музей,

Превръща ли се този африкански град в нов световен културен център?

Поради различни политически, социални и исторически причини изкуството остава дълго време на заден план

Имате шанс да си купите картина на Леонардо да Винчи „само“ за $100 млн.

Възбудата и очакване бяха изпълнили въздуха в офиса на британската аукционна къща Кристис в Ню

„Блейд Рънър 2049“ – потенциална класика, която да гледате

 „Блейд Рънър 2049“ е тук. Когато прави филм Дени Вилньов е един от малкото световни

Как автоматът Калашников завоюва света на изкуството

В Деня на оръжейника  в Москва тържествено бе открит паметник на Михаил Калашников, изпълнен от

Роман Бабичев: „Колекцията има свой собствен живот и аз не бих се наел да предскажа нейната съдба“

Колекционерът на руско изкуство Роман Бабичев от ХХ век разказва пред TANR как върви

Френски учени откриха скица на голата Мона Лиза, за която се вярва, че е дело на Леонардо да Винчи

Голата картина, която притежава удивителна прилика с, може би, най-известната картина в света –

Докоснете се до тайнствените скици и записки на Леонардо да Винчи

Какво знаете за Леонардо да Винчи? Той е нарисувал „Мона Лиза“! Можел е да пише

Как рекламната агенция Ogilvy дорисува световноизвестни портрети в цял ръст?

Фестивалът в Кан от 2017 г. приключи, a световната рекламна агенция Ogilvy Чикаго спечелиха

Изгубен преди 400 години шедьовър на Паул Рубенс беше открит и изложен в галерия

„Изгубен“ портрет на фламандския художник Паул Рубенс беше открит след почти 400 години Една от

Едо Бертолио. “Жан-Мишел Баскиа в шлем за ижгра на американски футбол. 1981 г.“ (фрагмент). Photo: © Edo Bertoglio, courtesy of Maripol. Artwork: © The Estate of Jean-Michel Basquiat. Licensed by Artestar, New York
Какво ще ни покажат световните художествени галерии през сезон 2017-2018?

Една от най-значителните прояви, с които се открива сезонът на художествените изложби в световните

„Туин Пийкс“ завърши – колко мило, колко жалко!?

Рядко, но се случва – дори и в Америка. Третият сезон успя убедително да

Тайвански музей дигитализира огромната си колекция от многовековно китайско изкуство

През 1948 г., сред хаоса на гражданската война в Китай, националистическите сили, борещи се

Богатите се надяват че с пари може и да се купи любов. Всеки за себе си преценява доколко са прави
„Треска за лалета“ – цветен венец на зрителските изненади

Поговорката гласи: „Когато бог иска да накаже някого – прави го безумен“ Богатият бюргер кани

Грета Гарбо – с две участия „Любов“ от 1927 г. и „Анна Каренина“ през 1935 г.
„Анна Каренина“: от писателския ръкопис през режисьорския синопсис до големия екран

Според съобщенията на ежедневния печат у нас: „Над 5,5 милиона българи са гледали различни

Златосърмена бродерия по червен копринен бархет, украсен с позлата сребърен метален корсаж и медалион, изграждат не само външния вид на персонажа но и говорят за неговия статус
Кой бродира костюмите в „Игра на тронове“? (част 2)

      Натиснете тук, за да прочетете част 1 на нашия разказ. Друг архитект,

Костюмът на Аря Старк е украсен с апликация на бродирани ленти
Кой бродира костюмите в „Игра на тронове“? (част 1)

Да облечеш четири кралски двора и седем царства не е лесна работа Златовезана декоративна бродерия

Впечатляваща изложба, свързана с тракийското изкуство и култура, ви очаква в Казанлък

Изложбата „Археологически проучвания на тракийската култура в Казанлъшката долина” е експонирана на площад „Севтополис”

„Анабел 2: Сътворението“ – когато куклата убива, как зрителят потръпва

Единственият човек в България, който може да даде компетентно мнение по съществото на този

Ето как изглежда филмовият капитан от специалните войски в отставка, който си търси работа в цивилното общество – в ролята Антонио Бандерас.
SЕCURITY („Нощен охранител“) – Екшън клишета под индиго

Режисьор на филма „Нощен охранител“ (Security) е Ален Дероше, който в своята творческa биoграфия

Скръб, смърт и тъга по поречието на „Ветровитата река“

Тейлър Шеридан показа, че от добър сценарист може да се получи и добър режисьор Когато

Картините разказват – за какво и на кого?! Мислите на колекционера Юрген Кьониг

Защо картините могат да разказват? Какво чуват хората когато видят картината? Доколко шумен може да бъде

Колекционерът Бернар Арно в интервю: „Нищо не продавам. Само събирам!“

БЕРНАР АРНО е име, известно на целия делови свят. Той е бизнесмен и колекционер, индустриалец

Награждаване на млади художници – БАЗА 2017- първа стъпка за признаване на професионални успехи

Наградата БАЗА за 2017 г. спечели  Мартина Вачева. В Софийска градска художествена галерия (СГХГ),

„Измамените“ на  София Копола – американската историята като костюм

Филмът на София Форд Копола  „Измамените“ (The Beguiled) печели награда на фестивала в Кан В

Изкуството преобразява къща, която предстои да бъде разрушена

Неговото име е Тайрон Райт. В артистичните среди обаче той е популярен с псевдонима

Скица на Доналд Тръмп бе продадена за 29 000 долара

Скица на гледката към Манхатън, нарисувана лично от настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп,

Аржентинска артистка в Германия изгради реплика на Партенона от 100 000 забранени книги

Южноамериканската концептуална артистка Марта Мунихин представи последния си проект, който е изграден под формата

Продадоха първото селфи на Анди Уорхол за 6 милиона лири

Т.нар. „първо селфи“ на Анди Уорхол бе разиграно на търг в Sotheby’s, Лондон. Изображението бе

5-годишното момиче Каси дари 750$, рисувайки страхотни галактики

Запознайте се с 5-годишната Каси, която е съумяла да почуства емоции и да предприеме

Разпродават арт колекцията на Рокфелер

Личната колекция на милиардера Дейвид Рокфелер, състояща се от близо 2000 произведения на изкуството,

Пясъчните фантазии на Тошихико Хосака

Тошихико Хосака започва да изработва пясъчни скулптури в художественото училище и използва плажове и

Да видиш картините на Пабло Пикасо в 3 измерения

Базираният в Пакистан цифров художник Омар Акил е огромен почитател на изкуството на Пабло