Илона Йонкова – вълненията от първата самостоятелна изложба като дипломиран художник
Илона Йонкова – художничка, която се дипломира тази година – получи подкрепата на Иван Димов и Андрей Даниел при откриване на първата си самостоятелна изложба
Илона Йонкова е родена е през 1994 г. в Казанлък. За нея и за хората, родени през това десетилетие, може би някога изкуствоведите ще говорят като за „90-десятниците на ХХ век“, но сега за нас те са само по-младите колеги, които не са натоварени с лични преживявания отпреди 80-те години.
Нова галерия, нова локация – място за нови лица и надежди
„Ако имаш две къщи в София, направи поне едната художествена галерия“. Видимо този принцип е ръководил художникът Иван Димов, който по подобие на собствениците на „Нирвана“ и „Финес“ предостави своя софийски дом на ул. „11-ти август“ №10 за художествена галерия, която да подкрепи младите таланти в техните първи стъпки, както в случая е изложбата с живописни работи на Илона Йонкова.
„Собствен експресионизъм“ – не звучи лошо
Огромен салон, дневна и спалня на къща, строена във времена, когато архитектите не пестяха въздуха, приютиха изложбата на художничката, която довчера познавахме само от учебните ателиета по живопис. Днес виждаме събрани накуп работите, създадени от нея през последните три години. Тя разбира се има известен опит – участвала е в две гупови изложби: в галерията „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил и „Неофит Рилски“ в Благоевград. Носителка е също така на престижна награда, давана от известна чужда банкова институция, която сътрудничи с НХА. През настоящата година Илона се представи и в третата си групова изложба в „Арт Розалинда“, проведена във Велико Търново.
Подобно на своите далечни „праколеги“ – „Малките холандци“ и тя с произведенията си малък формат с вглежда в „малките“ неща, които я заобикалят. Плод на тази рефлексия са малките живописни – „почти миниатюри“ – платна, наречени „Скришно място“, „Чадърът“, „Обувката“, „Бъркотия“, „В коридора“. Зад това вглеждане в интериора е скрит художникът-наблюдател, който не само търси най-характерните белези, на онова, което ни заобикаля, но може да ни покаже, радостите, страданията или пък безразличието, с което човек се отнася към вещите. Нейния поглед е най-добрият съдник за това, което човек може да бъде, отразен в огледалото на онова, което прави, като освен всичко друго носи и последствията от всички свои решения. Художникът носи двоен товар – този на избора и на отразяването, на призрачния мир, който оставя след себе си, често пъти това е поводът да му завиждат всички, които са лишени от тази дарба. Най-често ключът за разбиране тук е вдъхновението.
Откриването на изложбата – отговори и въпроси
На въпроса къде се крие изворът на нейното вдъхновение, художничката отговаря: “Какво ме вдъхновява? Най вече свободата и онази, която искам да имам, когато се изразявам като творец. Търся щастието, чистата радост от живота, които се двигателите на моето свободно поле на изява“ – допълва мисълта си младата художничка.
Отново според нейните думи, а зрителите, които посетят изложбата ще се убедят, че това е така – водеща е нейната идея да закрепи и запази върху платното спонтанния жест на подготвителния ескиз, който е създаден „по спомени и без детайли“ като зрителите и критиците са единодушни в мнението, че това тя е направила по възможно най-добрия и майсторски начин.
Остава с нетърпение да очакваме изненадите, които ще ни поднесе по време на следващата си самостоятелна професионална изложба.
Автор:
д-р Юлиан Митев, изкуствовед