„Измамените“ на София Копола – американската историята като костюм
Филмът на София Форд Копола „Измамените“ (The Beguiled) печели награда на фестивала в Кан
В пресъздадения до най-малки подробности свят на дамския пансион няма нищо, което да бъде лошо или грозно. Сценаристите и моделиерите имат изключителната заслуга един исторически филм да „намери“ и облече своите най-добри костюми Photo: Universal Pictures International Switzerland
Фамилията Копола значи твърде много както за американското, така и за световното кино. Нейният баща Френсис Форд Копола е създателят на култовата лента-трилогия „Кръстника“, сега дъщеря му София създава нещо, което макар да е озаглавено „Измамените“, спокойно бихме могли да оприличим на „Кръстницата“. Сюжетът не блести с кой-знае какви обрати и завои, но душевните терзания на героите в него са също толкова вълнуващи, колкото битките и сраженията, които се водят по времето на Гражданската война в Америка. Мястото не е точно определено, но по сценария, е някъде, близо до девически пансион в щата Луизиана по време на войната между Северните и Южните щати (1861-1865 г.) – напомняме датите защото те са твърде важни за това с какви кринолини трябва да бъдат облечени актрисите в този филм.
Малко момиче случайно се натъква на ранен войник янки от Северните щати
Ролята на ранения капрал Джон Макбърни, който попада в пансиона на конфедератките, се изпълнява от Колин Фарел. Озовал се по волята на фаталния случай в този своеобразен женски космос, той се оказва далеч от възможността да падне прострелян от куршум, но се заблуждава, че този мирен свят на непорочни, добре отглеждани, възпитавани, хранени и обличани девойки, съдбата ще му прости. Едва оправил се от раните си капралът започва да флиртува както му падне, въпреки мъдрите съвети и душеспасителните беседи, които Директрисата на пансиона (в ролята виждаме Никол Кидман) води с него.
Актриси от ранга на Кирстен Дънст, Никол Кидман и Ел Фанинг представят „Измамените“ на фестивала в Кан. Световната премиера на филма е на 23 юни 2017.
Поголовният флирт със всички – както и да е – прощават му. Когато обаче капралът проявява своите предпочитания и „съгрешава“ с една от възпитаничките, а другите остават с пръст в устата, възмездието не закъснява. Останалите благородни девойчета са бесни от тази постъпка и този излекуван от тях военен „Казанова“ получава заслужената си „награда“ – вечеря с порция ястие, сготвено с отровни гъби. Тук не е нужен жокер за да се отгатне кой е измаменият и кои са „Измамените“.
Филмовата критика сочи произведението на София Копола като римейк на не напълно оценения навремето „Измамения“ на Дон Сигела по романа на Томас Калинан като се опира на формалните обстоятелства на повторения сюжет, а също и на тезата, от която се ръководят както предшествениците на София, така и самата тя: ако се изкушаваш да преправиш според желанията си нещо, което само по себе си е прекрасно, рискуваш да се окажеш в плен на тази красота.
Първата главна точка на филма – появява се героят протагонист – капралът от войската на Северните щати
А тази филмова „красота“, ползвана къде като скрито, къде като явно оръжие от режисьорката Копола, българските зрители познават и от нейня предишен филми – „Мария-Антоанета“ – филм, наситен до последната възможност със съдбовни изкушения и призрачна красота, а също и от своеобразния кастинг, проведен от нейния екип. Изключението е Колин Фарел, жените актриси са взети като че ли на заем от Сигела. Това е и Никол Кидман в ролята на директрисата на пансиона Франсуърт, а също и Кристен Данс и Ел Фенинг, които сме виждали и в предишните филми на София. Разбира се за изкушените зрители ще обясним, че вярна на пиетета си към красотата София Копола премахва ролята на чернокожата прислужничка понеже тя по никакъв начин не се вписва в този свят на красиви рокли, изискани бижута, сложни прически и феерична обстановка.
Няма как робският негърски труд да не хвърли своята черна сянка и да помрачи със своето правдоподобие този измислен екранен свят
Ролята на Директрисата на пансиона е поверена на Никол Кидман и тя блестящо се справя с нея
Свят, който София Копола създава от лъскави кринолини, изпълнени в строго съответствие с онова, което препоръчват модните журнали от дадената епоха, плетени дантели и копринени ленти, сякаш току що закупени от откритата през новата 1862 година галантерия на съседното кръстовище, от копринените чорапи и жартиери, употребени за да бъде спазена историческата правда. За да бъде завършена картината на тази своеобразна южноамериканска „готичност“ служат още както красивите интериори, така и използването на стереотипите на средния американец, които са в ход, когато той гледа собствените си „исторически“ филм.
За българския зрител те са непознати и поради това на първо място той вижда захаросаната идилия, която му поднася София Копола, а с балканския си усет и скептицизъм прекрасно разбира, че малките възпитанички на пансиона са си подрастващите женчета, които утре ще се превърнат в красивите съпруги-вещици, че момиченцата-конфедератки по нищо не отсъпват по отношение на злоба, злост и коварство на подлеца-капрал от Севера и, че и двете страни са еднакво предразположени към разпуснатост, да не кажем разпутство, злоба и отмъстителност. И тук никави златни сервизи, фин порцелан или пошивани ленен покривки не могат да скрият истината пред българския зрителски поглед.
Понеже този филм смело може да бъде причислен към „патримониума“ от филми на фамилията Копола може да се каже, че София не само го обогатява, но и прави крачка напред – нейният баща пресъздаде епохата на 30-те, която му беше лично позната при снимането на „Кръстника“.
Неговата дъщеря продължи работата в тази насока и показа, че този образ и характер може да бъде както мъжки, така и женски, може да бъде както съвременен, така и да идва от нас преди почти две столетия. Това обобщение е нейната заслуга и причината зрителите не само да гледат, но и да харесват филма „Измамените“.
