Изложбата на Мери Уолинг Блекбърн – Изводите от чаршафсоването на един таван
МЕРИ БЛЕКБЪРН се качва на тавана
Мери Блекбърн влиза с дрехите в басейна
Колко кратко може да е заглавието на една изложба?
Коя е най-високо разположената галерия в София?
Гледката през прозореца е нещото, което удивява зрителя, дошъл тук за пръв път. Покривите на сградите са като на длан, а Витоша – „на една ръка разстояние“
„Мери Блекбърн се качи на тавана. Мери Блекбърн влиза в басейна“ – не, това не е начало на шпионски трилър, не е и грешка. Това си е самата истина и тези, които дойдоха на откриването на нейната изложба, можаха да се убедят в това. Мястото – кой може да предполага, че в идеалния център на София, има такива места, се намира на бул. “Цар Освободител“ 10, на 5-я етаж. Приятен асансьор от тези, разпространени в довоенна София, с тихо жужене ви издига на последния етаж. Виждате надписът на стената, който е кратък, но неясен и гласи: „Е% Mary Walling Blackburn“. По кратко заглавие от това „Е%“ до сега не бях срещал, но то и за Мери Блекбърн не бях чувал. Излязох от асансьора, влязох в някакви тесни ремонтирани тавански помещения.
Хубавият вид продължава и когато излезете на терасата
Останах смаян като погледнах през прозореца – удивителна гледка да видиш покривите на София като на длан
Още по-удивително беше когато излязох на терасата на покрива, а там – басейн – размерите, определени така на око – дълбочина около 1,2 м, а дължината и ширината 2 на 3 метра. Пак казвам – на око, но впечатлява, оттам по стълби на втора тераса, от нея по непрекъснато вита тясна металическа стълбичка – на трета тераса. Тя е обзорна – като се завъртиш на 360 градуса от Витоша в далечината, до кубетата на Руската църква под погледа ти – красота. Чувството е като че ли си квадрокоптер, издигнал се над покривите. С това се опитваме да обясним загадката как Мери се качи на тавана и направи пърформанс в басейна.
А сега да се върнем в няколкото малки тавански – даже не знам как да ги нарека – вероятно най-добре е „стайчета“ и да разгледаме разположените в тях експонати, което отново е силно казано. Просто няколко чаршафа, да, да същите тия „хасе, американ“, което всяко семейство държи в скрина си. Та въпросните тия чаршафи отначало леко отблъскват, защото живопис по тях не, че няма, но е някакси разочароваща. Освен това чаршафите нито са прани, нито са гладени, а за колосване пък въобще да не говорим. Дисбалансът от това, което си видял като надпокривни урбанистични пейзажи и това, което претендира за художество, е огромен и трудно се запълва. Етикетчета няма, надписи, освен тия на стълбищната площадка също няма. Пардон, има още един, който те известява, че газираната вода е с цена 2 лв, бирата 3 лв, а виното, независимо с лайм и мента, или без тях – 4 лв. Така че, при тези цени, групата The Jaws, въпреки че бе излъчила представител, нямаше как да се разгърне.
Тава е най-високата точка в тази галерия. Панорамният вид удиви всички, които бяха дошли да видят този проект
Но ние се отвлякохме
Да се върнем на чаршафите – оказва се, че това което е допълнително изобразено върху тях води началото си от стара южноамериканска фолклорна традиция. Има си дори специално обозначение – „проповедническа диаграма“. Върху чаршафи (вероятно за по-лесно) свещениците са забождали с топлийки скици, диаграмии, схеми, картинки за да ги запомнят, а вероятно и осмислят по-леко, някак си така между другото, а по-късно да ги окачат на опънати въжета пред олтара или по дърветата в църковния двор, та по този начин проповедта им пред енориашите да стане по-лесна и нагледна. Оттук нататък подобни диаграми Блекбърн ни поднася като свое откритие. Те вече не са дело на безименни попчета от неизвестни провинции, а са натоварени с личната конотация на художничката, която се е постарала всичко това, да бъде поднесено доста усложонено.
Художничката Мери Блекбърн (с бялата рокля) и кураторката Лаурел Птак (с черната рокля) завързват свещеническата диаграма на терасата
Човек трябва да чете текстовете, а елиптичните изречения на английски език не са най-благодатното за четене нещо; трябва да вниква в схемите и да съпоставя връзките между обектите. Ако като зрител не може пълноценно да извършиш тази работа просто е удивляваш на качеството и размерите на старите чаршафи на найната фамилия, които художничката носи със себе си отвъд океана за да ги опъне на 5-я етаж на тавана на стара софийска кооперацияа. След дълго взиране в тъкани, материи и цветове разбираш, че те макар и семейно наследство, са антипатриархални, навремето нейните предци мирно са дремели под тях, докато сега тези предмети на домашния уют са анархистични, а днес вече – художествено оплескани – са станали и нефункционални. Изкуство отвсякъде, помощ – отникъде. Но и това не е всичко.
Всички експонати бяха подобни на тази диаграма – много текст и малко първични изображения
Част втора. Лекцията
След като зрителите, по-скоро онази баровска част от тях, утоли жаждата си – кой с вино с мента и лайм, кой с бира, започна предвидената в програмата лекция. Кураторката на тази изложба Лаури Птак (фондация „Генерален Арт“ от Новия Йорк) разказа за мястото и ролята на изкуството в съвременния живот, като разгърна пред любителите широката панарама на днешния му ден. За жалост, дори за подготвения слушател нейният високопрофесионализиран изкуствоведски американски „жаргон“ бе изключително труден за асимилиране. Аз с огромно напрежение успях да схвана, че е „за смъртта, за гроба“ на съвременното изкуство като такова. Диана Драганова – тук обръщаме внимание да не се бърка с нейната колежка Диана Драганова-Щир от НХГ – задаваше различни уточняващи въпроси, но разбирането на смисъла на казаното от това не ставаше по-лесен.
Надписът, от който ти става ясно, кое колко струва
Част трета. Пърформансът
Мери смотà чаршафа, който висеше опънат на тераската. Преметна го през рамо. Обиколи през стаичките, след това излезе на другата част на терасата, влезе в басеина и разстла чаршафа на дъното му. Хвана микрофона и като започна да приказва в същото време извършваше своеобразен „ритуален танец“ по периферията на този чаршаф. Тук вече имаше превод на български на онова, което тя казваше, но далеч по-интересно беше да се наблюдават шаманските стойки, която сякаш танцуваше около проснатия в този мини басеин на покрива предмет на спалното бельо.
Някои зрителки, след като разгадаха премъдростите на диаграмите седнаха да си починат и да съобщят за това на своите приятели
Макар и облечена с ефирна лятна рокличка, тя по-скоро приличаше на навлечен в ритуални одежди сибирски шаман, който извършва „камлание“ на духовете, а микрофонът беше нещо като вълшебен жезъл, който тя с ловкостта на придворен церемониалмайстор въртеше из ръцете си. Но като всяко хубаво нещо и това свърши. Зрителите изръкопляскаха, а аз, като си давам ясна сметка за този пърформативен жест, завършвам с три извода:
- Мястото на провеждане на тази изложба, лекция и пърформанс е много добро. По-знаково трудно би се намерило в цяла София. То изисква от организаторите на подобни прояви „непрестанна мисъл и бдение“ за неговото пълноценно овладяване и изпълване с активен живот, посветен на съвременното изкуство.
- Щом слагат цени на напитките, следващия път организаторите да поканят за участие и професионален барман, който да разгърне пълноценен мокър бюфет.
- Може би не е лошо да се организира и някакъв фен клуб, който в тази романтична обстановка да провежда редовни сбирки, посветени на различни клонове на днешното изкуство.
Лаурел Птак (с черната рокля) и Диана Драганова (с микрофон в ръка) дълго и подробно разнищваха днешното състояние на „кънтемпорари арта“
Общият извод – бях приятно удивен и заинтригуван. Очаквам с нетърпение следващата изложба, която ще се състои на това място.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
