Защо изчезнаха романтичните филми?
Неусетно или не романтичните филми станаха застрашен вид. Дали това е защото Холивуд не вижда печалба в тях или е отражение на социална еволюция?
Филмите за мъже и жени, изправени пред какви ли не премеждия в името на любовта – това е вечният мотив в киното от 30-те години на миналия век. И така чак до 50-те. Любовни мелодрами и остроумни комедии от 30-те били предвестник на познатите съвременни романтични комедии, или т.нар. жанр „ромком”.
Очертавало се тенденцията да продължи безкрай след излизането на филма „Казабланка“ през 40-те
И тук дошъл преломният момент – комедиите с руси изкусителки били отнесени от женомразството и политиката на Втората световна война и последвалата я Студена война.
Телевизията успява да открадне публиката на холивудските продукции и до края на 70-те уестърн филмите и мюзикълите започват да се появяват на екрана все по-рядко, въпреки някои изключения („Доктор Живаго“, „Каквито бяхме“, „Любовна история“, „Дъщерята на Райън“, „Ани Хол“). Романтичните комедии възкръснаха в края на 90-те и началот она 2000-те, подсказвайки, че все още имат почитатели, но горчивата истина е, че днес жанрът е демоде. Няма спор, че любовта заема централно място в сюжета на съвременните драми, но ако смисълът на живота на главбния герой са кариерата, нападението от извънземните, оцеляването сред зомбита.
Според филмовите критици, след като фантастиката изхвърля уестърните от извън сцената, рок-ен-ролът убива мюзикълите
По време на Студената война цинизмът и новите иронични похвати за разказване и снимане избутват женските образи встрани, а възхитителни костюми на Грета Гарбо и Марлене Дитрих престават да бъдат идеализирани от камерата.
В последните години триумфът на „La La Land”, „Невидима нишка“ и „If Beale Street Could Talk” насочиха отново прожектора към темата за любовта, но и към социални проблеми като расизма и последствията от него. Наред с това възход получиха и роматичните филми с LGBTQ взаимноотошенията и табута, отнасящи се за тях. В този ред намисли не е учудващо, че „Формата на водата“ (2017), sci-fi алегория за любовта към, когото си пожелаеш, грабна Оскар.
И така, причините за залеза на романтичните филми най-вероятно са социални. Според филмовия критик и журналист Греъм Фулър (Graham Fuller, TheCultureTrip.com) еманципирането на жената и засилващия се феминизъм е успял да изведе жената от любовната сянка на отношенията й с мъжа във филмите от миналото. След идването на силната жена на сцената през 90-те, образите на героините нямат общо с онези на Джоан Кроуфорд и Бет Дейвис, който някога правеха всичко за любовта. Актриси като Мерил Стрийп, Никол Кидман, Кейт Уинслет рядко приемат да играят роли на жени, попаднали в мъжки капани.
Променили ли са са мъжете и жените за всички тези години?
Само за сравнение средната възраст за встъпване в брак за жените от 20.3 години през 60-те е станала 27.28 през 2018-та, докато при мъжете от 22.8 през 60-те, възрастта за създаване на семейство е 29.8. през 2018-та. И въпреки, че романтичният жанр е консумиран именно от тази възрастова група, Холивуд предпочита да ивестира в историите за супергерои и специлани ефекти, вместо в добрия стар, но очевидно старомоден жанр.
И все пак означава ли, че романтичните филми си отиват, защото вече го няма романсът в реалността? Хората продължават да се влюбват, въпреки че в последните 50 години модата на приказките с край „и заживяли щастливо до края на живота си“ е останала в миналото. Докато през 30-те и 40-те финансовите трудности са били причини семействата да не се разпадат в името на оцеляването си и верността и безусловната любов били пропагандирани като стратегия, децата родени от тези бракове преживяват сексуална и икономическа свобода през 70-те. На въпроса „Къде изчезна любовта“, можем да дадем успокоителен отговор „Поне все още имаме Париж“ и веднъж годишно – 14-ти февруари.
