Заразителните италиански усмивки в картините на Гаетано Белей
Гаетано Белей е италиански художник, роден през 1857 година в Модена. Той бил ученик на Адеадато Малатесто (1806-1891), съвременник на класика Джовани Муциоли (1854-1894). Самият Гаетано Белей бил известен академичен художник. Изкуството сякаш бил предначертаният от съдбата път за него. Той се родил в аристократично и богато семейство, в което склонността на малкия Гаетано към рисуването не останала незабелязана. Родителите му направили всички възможно да развият неговия талант. След като преминал през школовката на своите видни учители художници, през 1876 година Белей получил престижно признание – бил отличен с награда за картината си „Poletti The French admire the Santa Cecilia by Raphael“.
Три години по-късо Гетано Белей напуснал Рим и започнал да пътува. Участвал в многобройни изложби в Торино, Милано, Рим и други големи градове на Италия. Когато през 1893 година се завърнал в родната Модена, станал професор в Института по изящни изкуства. Прекрасните платна, изобразяващи женската красота и чувственост с богат втори план на картините го направили един от най-известните художници.
Способността на Белей да пресъздава настроението и вътрешния зарад на героите на картините винаги са били най-магнетичната страна на неговото изкуство. Жизнерадостни и впечатляващи са жените от платната на Белей, а яркостта и радостта струи от образите на героите. Интересът му към дрехите и гънките на тъканите допринасят за необикновената живост на пластовете на изображенията.
Картините на италианеца винаги са се радвали на успех сред колекционери и са се продавали изключително добре, достигайки до $134,500 за платно.
Гаетано Белей починал внезапно през 1922 година на 65 години в Модена. И до ден днешен има съмнения, че смъртта му се дължала на отравяне.
