„Демонът на революцията“ от 1917 г. я прави с германски пари
Обективният прочит на историята е нужен на всички, но на болшевиките техния им е най-мил. Затова до смърт отричаха и най-известните факти, които не им бяха изгодни – един от тях е, че Ленин е германски агент, а другият, че октомврийският преврат в Русия е платен с парите, отпуснати от Генералния щаб на германската армия. Кинотрилърът-сериал „Демонът на революцията“, където Евгени Миронов играе Ленин, а Фьодор Бондарчук е в амплоато си на „първия руски политически манипулатор“ Парвус, е на път да завладее световния екран.
Независимо от факта, че за този човек (Ленин) много се спори, не може да му се отрече качеството, че е умеел не само да чува, но и успешно да разгадава повика на своето време. А това, че филмът ще бъде интересен за гледане става ясно още от първия кадър, когато някакъв шкембелия чичка тича и крещи като улав: „Gestorben! Gestorben! – Гебердяса най-после!“.
Парвус, изгонен от бившите си партийни съратници от Русия, скучае.
Той, който е свикнал постоянно да плете интригии да прави комбинации, ще умре малко след Ленин – през месец декември същата година. Този филмов сериал на режисьора Владимир Хотиненко е за периода, в който жизнените треактории на тези двама политически въжеиграчи – Ленин и Парвус – се доближават максимално.
Истинските и достоверни сведения за живота на Александър Парвус са стряскащо малко. Кой всъщност е той? Ражда се в бедно еврейско семейство – истинската му фамилия е Гелфанд, но получава отлично образование. Още като младеж се включва в социал-демократичните движения в Русия и Германия. Като млад мечтае да забогатее и забогатява. През 19015 г. написва и представя пред правителството на Кайзерова Германия документ, който става известен в историята като „Меморандум на д-р Гелфанд“, където той подробно разглежда и обосновава план за революцията в Русия – нещо като предшественик на днешните организатори на „цветни революции“ в различни точки на света. Първоначално лентата е с работно заглавие „Меморандумът на Парвус“.
Дълги години по този въпрос или се мълчеше, или ролята на Парвус и германските пари, налети в руската революция, се отричаха с пяна на уста от правоверните болшевики-ленинци. И дори тогава, когато за парите започнаха да признават с половин уста, то ролята на Парвус отново оставаше в сянка. Сега вече и тя се появява, при това в различни варианти. В подготвения за излъчване сериал „Троцки“, ролята на Парвус се изпълнява от Михаил Пореченков. Отначало кукловодите на революцията залагат на Троцки, като предполагат, че неговата фигура ще се окаже най-добрата за тази роля. В „Демонът на революцията“ действието започва през януари 1915 г., когато Троцки вече е „развалил калимерата“ със своя „импресарио“, когато в една от статиите си го нарича „Политически Фалстаф“.
Нашият Кръстьо Раковски се изразява далеч по-ясно, като нарича подобен вид хора „политически чапкъни“
През това време „Меморандумът“ е преминал през механизмите на германската държавна машина, нейните ръководители се убеждават в неговата жизнеспособност и дават разрешение за отпускане на пари за революция. Те разбират, че за своето поражение във войната, ще им се наложи да платят далеч по-скъпо. Започва търсенето на конкретния изпълнител на този „Меморандум“. Изборът пада върху Ленин – той е прекалено хитър, умен и алчен за власт, за да позволи принципите на политическата риторика да изпортят работата. По думите на Антон Златополски, който е един от продуцентите, разработката на проекта започва през 2004 г., когато в Русия е показан филмът на Елена Чавчавадзе „Кой плати на Ленин?“. Сценарият за игрален филм на същата тема е написан от Едуард Володарски. През последната година към проекта се включват и продуцентите Александър Роднянски и Сергей Мелкумов, а сценарист и режисьор става споменатият вече Владимир Хотиненко. Тази команда прави увлекателен историко-политически трилър.
В него наверно има фактологически допускания и неточности, но логиката на характерите и логиката на историческото развитие, е без грешка
Евгени Миронов споделя, че се е съгласил да играе ролята на Ленин, тъй като става дума за период преди революцията, когато неговият герой е само теоретик. Актьорът е удивително достоверен когато играе ролята на човека-теоретик, натоварен с битови проблеми – от плащането на наема до миене на тенджери и чинии. Обкръжен е и от две дами – жената с която има брак – прословутата баба Крупска (тогава още млада булка – ролята се изпълнява удивително сполучливо от Дария Екамасова) и „семейната приятелка“ Инеса Арманд, играна от Виктория Исакова.
„Демонът на революцията“ е първата голяма пробойна в дебелата стена от лъжи и коварно мълчание по един от най-важните въпроси за пропадането и възраждането на имперската идея, въплътена първоначално в Царска Русия, а след това и в СССР. Заслужава не само да ѝ пожелаем успех, като произведение на екранното изкуство, но и да гледаме този сериал.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед