Да хванеш светкавицата върху листа – няколко думи за портретните рисунки на Иван Пенков
Животът на Иван Пенков е своеобразен парадокс
Работливците го считат за бохем, бохемите – за работар. А той просто умее добре и да работи, и да си почива. Нещо удивително – рисуването, правенето на бързи скици или бегли карикатури за него също е форма на своеобразен творчески отдих. Това е Иван Пенков, – творецът роден преди 120 години, на чиито рисунки се радваме днес, подредени в изложба в галерията „Васка Емануилова“. Кураторът на изложбата – проф. д-р Милена Георгиева, позната в професионалните среди, като изкуствовед, който се занимава с българското изкуство от първата половина на ХХ век, е обърнала особено внимание върху това рисунките на твореца не само да са многобройни, но да бъдат представени и различни изобразителни техники, които Иван Пенков владее до виртуозност и сполучливо употребява според степента на задачите, решавани с тяхна помощ
Интериор от изложбата – експонатите са подредени по смислово тематични ядра като двоен хоризонтален фриз
В краткото експозе към изложбата тя пише: „Когато художникът е надарен със способността да улавя мигновено характера на човека, а ръката светкавично да ги отразява върху листа, резултатът е проникновен портретен образ. Понякога той е носен с години, – твърди тя – избистрял се е чрез трайни приятелства или мимолетни симпатии, минал е през психологически и морални преценки, за да бъде материализиран с точно подбрана графична техника – молив, туш, креда, въглен и темпера“. Ние от своя страна може да добавим като зрители, че това е много интересно и поучително, а тези, които се взрат достатъчно подробно могат да забележат, че Пенков успешно използва и смесените техники – молив с туш и перо или молив и лавѝ (размит черен твърд китайски туш, разреден с вода).
На тази стена специално са изложени „анблок“ автопортретните увражи на Иван Пенков
Но независимо от употребената техника или мимолетната изобразителна задача, удивително си оставо високото ниво на майсторство, а също и душата, която художникът съумява да всели в тези мимолетни „драски и шарки“, както се изразява известният наш писател Михалаки Георгиев. Именно топлата душевност, на най-главната психологическа и портретна черта, е подкупваща в редицата от автопортретни скици, намерили достойно място в изложбата. Можем да проследим как през годините се оформят различни периоди и расте майсторството на рисувача Иван Пенков – от неумелите фронтови скици на млад войник, приятелските шаржове на хора от първото следвоенно десетилетие, където пред нас се разгръща портретната галерия на част от тогавашния интелектуален елит – може да видим бързите, но точни и вярни „заковаващи“ щрихи, с които са изпълнени портретните скици на композитора Панчо Владигеров, писателя Светослав Минков, художника Пенчо Георгиев. Социалната граница на обхванатите типажи също е широка – от собствените портретни шаржове и карикатури, ескизите на децата му – между другото, на неговите синове – Боян и Джони, дължим съхранението на тези рисунки през бурните, последвали смъртта на твореца десетилетия, – и се стигне до селските и градски анонимни типажи. Когато става редовен професор в Художествената академия Иван Пенков вече е зрял майстор, а рисунката му съперничи по своята изобразителна мощ с тази на останалите му колеги.
Част от автопортретните рисунки, изпълнявани най-често със смесена техника
И от този период виждаме аналогична интелектуална галерия, направена с неподражаемо и зряло майсторство
Тук може да причислим рисунките и портретните наброски с елементи на шаржиране на неговите колеги от Художествената академия – на карикатуриста Илия Бешков и скулпторите Любомир Далчев и Андрей Николов, а също така и на живописеца Дечко Узунов
На витрината е представен „Бохемски албум“ от Мюнхен (1923 – 1924 г.), който е отворен на страницата, посветена на писателя Св. Минков и поета Н. Лилиев.
Освен замисъла, идеята и ръководството на кураторката проф. М. Георгиева, за работата по тази възхитителна изложба трябва да отбележим и стореното от тандема млади изкуствоведи Р. Димова и Пл. Петров, в момента докторанти в СУ, спомогнали за координацията, трансфера и логистиката на проекта, както и труда по реставрацията на експонатите, положен от Ил. Чергарова.
Общото впечатление, които изложбата затвърждава у зрителя е за един честен и правдив творец, оставил ни своята нарисувана портретна вселена на безвъзвратно отминалата епоха, на която той – художникът и гражданинът, е бил развълнуван свидетел.
Автор : д-р Юлиан Митев – изкуствовед
