Галерия „Арте“ откри сезона с изложба на две млади дарования
Галерия „Арте“ е известна с това, че винаги подробно обмисля концепциите на своите изложби.
Поддържа както художници от провинцията, така и млади дарования, на които дава пълноценно поле за изява
Колективът на галерията и този път успя да събере и покаже за началото на новия изложбен есенно-зимен сезон 2017-18 г. учудващо иновативна изложба, която малцина са предполагали, че може да стартира. Но независимо от очакванията на публиката представянето на Мартин Трифонов и Мартиан Табаков – и двамата от прочути фамилии, и на двамата артиста бащите им също се занимават с творчество, ги нарежда като продължители на интелектуалното фамилно и художествено-творческо дело у нас.
Част от живописните опуси на Мартиан Табаков
Мартин Трифонов се представя със скулптура – сред експонатите, които той е подбрал да покаже за своята изложба виждаме скулптурата, като размишление за съдбата на човека, а също и подготвителните рисунки, които е направил, преди да започне работата над конкретните си скулптури.
Прави впечатление, че той използва два начина за изграждането на своите антропоморфни обекти
Рисунка на скулптура от Мартин Трифонов
Единият от тях, в който ни представа кавалетна скулптура, е да работи с правите лини, въплътени в издължени цилиндри, които оформят основната структура на човешкия скелет – крайници, таз и череп. Останалото при него е вариация на това доколко такава конструкция може да заема различни положения в пространството и доколко в тези положения има различни съотношения между въздушното пространство, ограничено от метала. Младият автор ни показва и пътя, който подобна фигура изминава – от елементарната изправена стойка, чиято единствена задача е запазването на чувството за равновесие, до изключително усложнените и динамични танцуващи или летящи във въздуха фигури.
Мартин Трифонов представа скулптура в човешки ръст – основният обем е изграден от своеобразно огънати повърхности
Тук зрителите, заедно с автора, се радват на това, че той е успял да се откаже от плътните маси и тяхното равтновесие, като в същото време е успял да ги замени с въздушните маси, с игра на линии, даващи причудливи абриси, които ни показват възможностите на човешкото тяло максимално възможно да се сливат с пространството.
Основното в тази кавалетна скулптура са линиите, изграждащи своеобразние абриси на телата и мястото им в пространството
Вторият тип е представен с голяма, почти в човешки ръст скулптура, където фигурата е изградета основно от повърхнини, които се сливат или разделят и тук вече авторът показва причудливите игри на това как повърхността отделя тялото от околното пространство, как го идентифицира като човешко, независимо от това, че желанието на автора е било да трансформира повърхността на фигурата до неузнаваемост.
Подобна е и експозиционната стратегия на Мартиан Табаков, който в тази изложба участва по-скоро като художник живописец, а не като скулптор
Рисунка от Мартин Трифонов, показана в детайл за да се види ясно техниката на рисуване
В представените работи виждаме продължение и задълбочаване на неговата концепция за интимните, скрити съотнасяния на човека, която той продемонстрира още по време на изложбите в СБХ, в които участва като студент. Ключовите думи, които той поставя като своеобразно мото на своята изложба са „скривалище“ и „друго измерение“.
Младият скулптор Мартин Трифонов, заедно със своето творение
Тази линия авторът провежда изключителтно последователно, като тя стига дори до специалния подбор на субстрата, върху който живописва – дъна на чекмежета
Когато те заемат своето основно място, живописта му наистина ще бъде скрита и ще отговаря на желанието му да ни продемонстрира своята екстремна и своеобразна живописна криптолалия. В своето послание към зрителите, които се мъчат с разшифровката на смисъла, вложен от него в живописта, той отправя следните думи: „Комбинацията на тези думи е атмосферата за създаването на късчета друг свят и са подбрани непосредствено, но внимателно. Всяка една от тях е място, в което се развива действие или не се случва нищо, място, в което пребивават определени герои. Там те са и остават, като на острови в безкрайно небитие. Въпреки успехът въобще да съществуват те остават изолирани. Има ли скрити пътеки зад кулисите?”.
Зрителите разшифроват художествено-творческите послания на изложените експонати
В така представената антиутопия на мястото е скрито и възможното желание на зрителското картографиране именно на подобни места, понеже те обикновено крият многопластови изненади, особено за онези, които непрекъснато през годините наблюдават с удивление процеса на работа на проф. Емил Попов – а те и двамата са негови стуненти в НХА. Интересно е да се види как те вече търсят своя нов почерк и ново място в интелектуалния художествен живот на Столицата. Тук трябва още веднъж да пожелаем на галерия „Арте“ успешна и плодотворна работа в подкрепа на младите ни таланти.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
