В галерия „Стубел“ настъпи „Времето на маймуните“
Галерия „Стубел“ бе една от първите частни галерии, която най-рано откри тази година изложбения сезон с “Erotica Universalis” (за която ние вече писахме в artgallery.bg).

Извънстудиен портрет на художника Николай Панайотов, направен по време на откриването на неговата изложба Monkey Times на 18 септември 2017 г. в галерия „Стубел“ в София
Сега тя успешно продължава с втората си изложба и докато първата беше на група млади таланти, обучавани от маестро Андрей Даниел, то сега тази изложба е на утвърден съвременен майстор – Николай Панайотов
Заглавието отново, както и на първата изложба, е изписано на латиница, само че този път на английски език. Звучи предизвикателно: „Monkey Times“ – маймунски времена. Внушението от заглавието е точно в 10-та. Не знам защо франкофонът Панайотов, живеещ по-често в Париж, отколкото в София, е дал англофилско заглавие на изложбата си, но се е получило нещо много интересно, което за галерия „Стубел“ комай се превръща в тенденция.

От ляво на дясно: Филип Зидаров (изкуствовед) и Росица Доганджиева (галерист). Филип Зидаров и публиката, събрала се по време на откриване на изложбата Monkey Times, поздравиха галеристката с нейния рожден ден
От представените общо 21 артефакта – 3 са валчести тела – прави кръгови „Конуси 1-3“ (маслени бои, хартия), 3 са обемни инсталации, наречени с груповото наименование „Без памет І – ІІІ“ (смесена техника) и 2 от произведенията са плоски инсталации-картини. Останалото са причудливи платна, фантазийна тематика на дискурса за „маймунските времена“, когато разбираме, че свободата не трябва да се правръща в свободия, че обществото ни трябва да се реформира, а не да се сгромолясва в бездната на хаоса и нихилизма, и че „very well“ и „very good“ – приемани безкритично – едва ли ще ни доведат до добро.

Платната на художника са пример за наситена с много елементи композиция, фина колористична разработка, внимание към детайла и добре обмислена и защитена визуална концепция
Живописните платна, които представя Николай Панайотов – като се започне от Monkey Times І, не само дало заглавието, но и определило концепта на цялата изложба, е с размери 210 на 500 см, а едноименното Monkey Times ІІ 210 х 330 см.
Може да се каже, че като размери и живопис, това са въвеждащите експонати в изложбата, които разкриват стремежа на автора да проведе задълбочен визуален разговор със зрителя на тази вълнуваща тематика – какви са днес, тук и сега, времената, в които живеем

НИКОЛАЙ ПАНАЙОТОВ, Monkey Times І (фрагмент), 2017, 210 х 500 см, провенанс – ателието на художника, естимейт: 6 000 €
Стремежът му е с тези огромни формати да потънем в пъстрия, привлекателен, но същевременно и опасен свят. Тази тема – за дебнещите човека опасности в социума, лимитиран от „маймунските врмемена“, се доразкрива и задълбочава в своеобразния идеен диптих, наречен „Парижки улични разпятия“ І и ІІ, рисувани 2017. Тези „разпятия“ умишлено са поднесени само в черно и бяло. По този начин художникът достига максималнатга точка на обобщението на своята присъда над времената на разруха и упадък.
Второто интересно обстоятелство е, че откриването на изложбата, съвпадна с рождения ден на нейната собственича Росица Доганджиева, която получи много поздравления от публиката, а самата изложба се превърна в своеобразен подарък за поклониците на галерия „Стубел“.

НИКОЛАЙ ПАНАЙОТОВ, „Парижки улични разпятия ІІ“ (фрагмент), 2017, 195 х 300 см, провенанс – ателието на художника, естимейт: 2100 €
Третият факт, който трябва да се отбележи е, че на откриването произнесе слово видният български куратор и известен столичен изкуствовед Филип Зидаров, като с това той начева и своя личен сезон на откриване на изложби. Ораторът много подробно описа не само житейския и творчески път на автора. Спомена например това, че неговото прословутото „Бяло училище“ в с. Стойките има 90 прозореца и по този факт то би се оценило високо от френската аристокрация, която държи именно на голямата бройка прозорци на своите замъци. Направи достояние пред публиката също и много интересния факт за влиянието на „православния фундаментализъм“ – изразът е на Филип Зидаров! – върху творчеството на Николай Панайотов: след като биват завършени и оценени като прлекрасн, възложените му стенописи, по заповед на безименни чернокапци, са замазани.
Е, каква по-голяма илюстрация от това за „мънки таймс“?!
По-нататък в своето слово Зидаров очерта и панорамата на опитите на Н. Панайотов да бъде сценограф, изразавощо се в работата по подготвяне на Вагнеровата оперна тетралогия „Пръстенът на Нибелунгите“. В така очертания контекст на живот и творчество Филип определи твореца като представител на рядката порода „художници-номади“, които винаги ще те изненадат (и то не само с творчеството си!), независивмо от това колко дълго и колко добре ги познаваш. Онези, които внимателно разгледат експонатите на изложбата, ще разберат не само горчивата ирония на нашето време, но и една от скриваните истини за него.
Художникът трабва да бъде поздравен не само за маестрията на прекрасните артефакти, изложени в галерия „Стубел“, но и за смелостта да подхване и изведе до видим художествен ред от 21 експоната, такава щекотлива тема, наречена от него с изразителното заглавие, разбираемо от всички (дори от тези, които няма да се съгласят с него) – „Маймунски времена“.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед