Боряна Перчинска и нейният “TRANSFORM” в галерия „Средец“
Зрителят, който не познава отпреди Боряна Перчинска ще се удиви от това, което може да види на нейната изложба в галерия „Средец“. Тя е наречена с латинския термин “Transform”(преминаване през формата); представя пред зрителите темата за преобразяването. В използваната дума това преобразяване се подразбира като преминаването на един образ в друг.
Боряна е поставила малко по-специфично ударение върху подобно преобразяване
Тя засяга съвременна и актуална тема свързана не просто с образите, а с пътищата на тяхната деструкция, на тяхното разрушаване до пълно изчезване на видимостта или някакви узнаваеми черти на изобразителна дейност. Изненадващо е също така и обстоятелството, че наред с живописните платна има и звукова машина инсталация, наречена „Говоряща кутия, емоционални механизми“, коята тя е направила в съавторство, както е посочено в етикета към този експонат, заедно с Марк Лингк (Marc Lingk). Трудно е да се каже доколко това е емоционален механизъм, но, че от него излиза неприятен дразнещ звук, това може да установи всеки, който се заслуша в шума, който издава тази изографисана „щайга“. Вероятно за художничката всичко, което я заобикаля са (или трябва да са) емоции. Но „машинерията“ – настрана. Нека се насочим към анализ на експонатите и самата изложба.
При нейното устройване трябва да кажем, че Боряна много добре съобразява количеството и формата на експонатите с помещението на галерията
Тази галерия („Средец“) от много дълго време не е нито модернизирана, нито преобразувана и в нея е трудно експонатите да бъдат подредени разнообразно. Тук Боряна Перчинска се е постарала да покаже различен начин на подредба, а също и да постави въздействащото си платно като въвеждащ експонат. Фризовото подреждане е разнообразено с групово, като платната от малък формат са подредени едно над друго. Това най-вярно изразява по толкова формален начин нейната идея за пропадане на изображението и неговата деструкция. Най-видимото и добро изображение е най-горе, под него средното изображение е с около 50 % загуби, а под него и най-отдолу е платно с пълна загуба на изображението.
Тази „Трансформация“ се развива и в хоризонтално отношение благодарение на това, че експонатите са мозаечно подредени и тогава идеята на Б. Перчинска се схваща много добре като подреден пространствен пъзел, в който зрителят е подтикнат да направи пътешествие в света на екзистенциалния въпрос какво става с нас, когато се загуби, изтрие или трансформира нашето изображение.
Уви – отговорът на жудожничката тук, макар и точен, е категоричен, и не ни оставя кой-знае колко свободно пространство за неговото тълкуване
Интересно е също така, че авторката достига много далеч не само в своите визуални обобщение и наративи, но и във философските прозрения, скрити зад тях. Макар и да запазва общият контур и част от цветовия строй на образите, то загубата на същностните им главни черти, при запазване на второстепенните, е стратегията, с която тя постига силата и моща на своя общ изобразителен ред в изложбата.
Може да я поздравим само за оригиналното хрумване да добави звукова машина, като по този начин превърне цялото пространство на залата в един общ и мощно въздейстнващ образно-звуков разказ за търсенето, намирането, трансформацията и загубата на изображението, оттам намаляването на количестгвото полезна информация която то носи и накрая – превръщането му в един общ симулакър, който няма своя реален аналог, понеже той също е изчезнал – и тук парадоксите получени вследствие на двойното изчезване на видим образ и мелодия са много силен коз в ръцете на художничката при нейната игра със зрителя – получила отличното наименование “Трансформация“.
В случая нарочно изписвам думата на български макар тя да не съответства адекватно на заглавието, дадено от художничката, но това е в унисон с нейната идея
При превода също се губи част от първоначалната информация и се придобива друга, която може и да не е толкова адекватна на авторовия замисъл.
В дадения случай най-полезното за зрителя е не само качествената идея, свързана с дълбоки битийни проблеми, но и качествената живопис, с която авторката защитава своето творческо гледище, представено ни в нейната изложба “Transform”.
Още по-ценно е и това, че художничката много внимателно подрежда оптическите магнити и изображенията, които поставят главните ударения върху монодията на изложбата във връзката «автор – произведение – зрител».