Анди Уорхол – символът на поп-арт-а
Анди Уорхол е световноизвестен поп-арт художник от САЩ, който използва произведенията си, за да анализира връзките между популярната култура, знаменитостите – тяхното поведение и художествен израз и рекламата
Къщата, в която израства Анди Уорхол
Неговите творби са известни със своите комуникационни връзки, използващи различни видове медийни канали, включително живопис, кино прийоми, фотография, скулптурата и дори рисуване върху копринена тъкан. Анди Уорхол е роден на 6 август 1928 година в Питсбърг, Пенсилвания, САЩ. Родителите му са имигранти от селцето Мико, което днес се намира на територията на днешна Словакия. Баща му Ондрей Вархола (1888 – 1942) и Юлия Юстина (1892 – 1972) пристигат в Съединените щати един след друг – през 1914 и 1921.
Анди Уорхол е четвъртото дете в семейството, като в трети клас се разболява от хорея- болест на нервната система. Заболяването предизвиква неволни движения на крайниците и петна по кожата. Този период и престоите в болниците, докато се лекува създават у него огромен страх от лекари и всякакви болнични заведения.
Уорхол е бил принуден дълго време да остава в леглото, поради заболяването си, като майка му се превръща в негов учител и наставник
Анди Уорхол с писателя Тенеси Уилямс
Тъй като Уоръл прекарва по-голямата част от времето си в леглото, той слуша радио, чете вестници, списания и събира снимки, включително и на множество филмови звезди. През този период той започва да развива своите умения в сферата на изкуството, едновременно с изграждането си като личност.
По време на тийнейджърските си години Анди Уорхол получава множество награди, включително Scholastic Art and Writing Award. Постепенно той решава, че иска да продължи образованието си в сферата на изкуството след завършване на средното си такова. Въпреки това, той променя плановете си и започва да учи рекламен дизайн в Техническия институт „Карнеги“ в Питсбърг, днес част от Университета „Карнеги Мелън“. Става ръководител на отдела за изкуство на на студентското списание „Кано“.
През 50-те години Анди Уорхол посвещава кариерата си на рекламата и изкуство, свързано с нея. Започва работа като дизайнет към голям производител на обувки
Той продължава да развива художествената си кариера с различни изложби, а през по-късно, през 80-те години постига и мащабни финансови успехи, както и постепенно е възприет положително от публиката и критиката.
Една от забележителните картини, които Уорхол е нарисувал, е бананът, който е представен пред публика през 1966 г. Картината му е използвана е корица на дебютния албум на групата “The Velvet Underground”. Творческите му експерименти и идеи, свързани с Кока Кола са други добре известни примери за неговото изкуство. Анди Уорхол се посвещава на тези оригинални хрумвания през 1962 г.
Изкуството, базирано върху култовите и разпознаваеми от всички бутилки Кока-Кола се превръща в запомнящо се и скоростно достигащо до масовия потребител. Картината е едно от най-скъпите произведения на изкуството, създавани някога и е продадена за 57,2 милиона долара. През 1982 г. Уорхол създава друга творба, вдъхновена от култов елемент на поп-културата – персонажът Мики Маус – един от измислените герои от студиото “Дисни”.
Президентът на САЩ Джими Картър представя творба на художника
Историята на Анди Уорхол е предмет на няколко книги, документални филми, статии, дискусии, изложби…Списъкът е безкраен
Също така, музеят в Питсбърг (неговият град) е кръстен на негово име и притежава широк спектър от постоянни експозиции, изложби и колекции от произведения на изкуството. Музеят Анди Уорхол е най-големият американски музей, посветен на живота, творчеството и наследството на художника. Значителна част от произведенията на Уорхол са изключително ценни на колекционерския пазар и много негови картини се намират в ръцете на частни колекционери, които са платили огромни суми пари, за да притежават негови платна. Творбата “Катастрофа на сребърната кола” от 1963 г. беше продадена за невероятната цена от 105 милиона долара.
Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987 след рутинна операция на жлъчния мехур. Самият той признава, че дълго време е отлагал посещението си, поради огромния си страх от болници и лекари. В крайна сметка, именно това се оказва фатално.
