Има ли връзка между алхимия и фотография? Какво прави Kalinsky в тази област? Защо трябва да си с очила, маска и ръкавици, щом искаш да проникнеш в тайните на старата фототехнология?

Когато се намираш в компания на запалени  по историята и развитието на фотографията хора много често си затрупан с термини от рода на “талботипия”, “калотипия”, “бромойл”, “гуми-гути”, “цианотипия”. Бърза справка в Интернет ти дава сведения, че това са вече исторически отживели своето време сложни и скъпи фотографски технологии, които отдавна са излезли от употреба. В тази връзка, ако трябва да цитираме Петко Бочаров, няма как да избягаме от неговата култова фраза: “Да, ама не”. Да, технологиите може и да са стари; ама не – употребяват се и имат своите майстори дори и днес. В това, че историята на фотографията и нейният специален клон – екзотични исторически фотохимични технологии – са живи, интересни и плодотворни ни убеждава изложбата, на Калин Костов – Kalуnsky, наречена вероятно от куратора Калин Руйчев, „Светлина и Сребро“ (Light & Silver), която е и част от изложбите, проведени в София през „Месеца на фотографията“.

На откриването Калин Костов – Kalуnsky (с микрофон в ръката) подробно разказа за трудностите, които съпътстат съвременния фотограф, пожелал да овладее тайните на отдавна забравените фотохимични технологии на получаване на изображение. От ляво на дясно Надежда Павлова, д-р Лиляана Караджова и Калин Костов – Kalуnsky. (Фографията публикуваме с любезното писмено разрешение на нейния автор Веселин Михайлов)

Гвоздеят на програмата тук се означава с термина „мокър колодиев процес“

Да, има и сух колодиев процес, но с него сега няма да се занимаваме. За да стане ясно каква е същността на онова, което е направил и резултатите, които ни представя Калин Костов – Kalуnsky, ще кажем, че той e усвоил мокрия колодиев процес, снимал е с оригинална оптика от онова време и представя удивителните резултати, получени от този експеримент  и ако имахме музей на фотографията като хората, то след завършване на изложбата мястото на експонаните би било в този музей.

Първият въвеждащ експонат е кратко видео, което ни запознава с начините на приготване на фотоплаката, нейната обработка и предварителните усилия по организацията на снимачния процес

За да получи тия резултати, които виждаме изложени в помещенията на галерия Synthesis, фотографът би трябвало да има интуицията на златотърсач – за да запълни недостигащата отдавна изгубена информация; задълбочената подготовка и познанията на химик – за да може да се оправи със специалната посуда и опасни химикали; ловкостта на фокусник – за да може за броени минути, докато колодият е все още мокър, да извърши всички манипулации по приготвянето на светочувствителната смес и нанасянето и върху стъклена плочка, заснемането на човека, обекта или пейзажа и обработката на стъклената плака до видимо изображение. Калин Костов – Kalуnsky демонстрира всички тези качества, но не само. Освен това той организира изложба, която да демонстрира получените резултати с  изключително високо качество, което ни позволява да преценим какво сме загубили и какво сме спечелили с днешната „светкавична“ електронна фотография.

На втория въвеждащ експонат виждаме автора, като човек от епохата на бащите първооткриватели на фотографията

Принудени сме да се спрем, макар и съвсем накратко върху това що е мокър колодиев процес

Фотографска технология, изобретена още в зората на фотографията от Фредерик Скот Арчър (Frederick Scott Archer; 1813, Хертфорд – 1857, Лондон), която включва приготвянето на светочувствителна смес и нейното равномерното нанасяне върху стъклена плоча с определени от фотоапарата, с който се снима, размери. Пластинката предварително се полира с разтвор от вода, спирт и тебешир, след което разномерно, със заливане, се покрива с емулсия, приготвена от смесването на 2% колодий (известен и като пироксилин) кадмиев бромид и калиев йодид. След това се чака пластинката да достигне полусухо състояние и се подлага на сенсибилизация (чувствителност към действието на светлина) в разтвор от сребърен нитрат. Този процес най-често се извършва за 4-5 минути в специална ваничка, където плочката се държи вертикално. Процесът се счита за успешно завършен, когато тя придобие млечнобял цвят.

Счупеното стъкло намеква колко голяма част от експериментите първоначално не са били успешни, а празното шише – да ни даде представа за десетките литри опасни химически вещества, необходими за осъществяването на идеята на автора да работи в областта на мокрия колодиев процес

Веднага след това с нея се зарежда фотоапаратът и се снима, а след това без прекъсване трябва да се осъществява и нейното проявяване в разтвор от железен сулфат, като за удобство при управляването на този процес в разтвора се добавят оцетна киселина и захар

След това полученото изображение се фиксира – през ХІХ век за фиксаж се е използвал цианкалий, който по-късно е заменен с натриев или амониев тиосулфат. Спираме с химията до тук. Ясно е вече за какъв труд става дума. В своя кратък текст към изложбата д-р Л. Караджова накратко споменава, че: „…използваният етер замайва, оцетната киселина изгаря, кадмиевият бромид е силен катцероген“. За да се предпази от тяхното негативно действие фотографът е принуден да използва предпазни очила, ръкавици и дихателна маска. Те са поставени в отделни малки витринки към изложбата, като най-необходимите атрибути, които човек трябва да ползва, когато иска да проникне в тайните на историческите фотографкски процеси.

За зрителите остават красотата и удивлението от постигнатите резултати

Самата изложба се характеризира с това, че има два въвеждащи експоната – първият е кратко цветно съвременно видео, което дава представа за това как фотографът приготвя плаките, как снима, как ги обработва, докато стигне до желания резултат. Прави впечатление и това, че той се стреми до последно да е верен във всеки един детал при използването на колодиевия процес от химикалите, през размерите на стъклените плаки до обективите и рамкирането на получените експонати. Намерил е също така и подходящи атрибути – лула и цилиндър, с които да повиши автентичността на постигнатите резултати, така че дори в това да съумеем да направим аналогия между днешния ден и времето в което са живели и работили първооткривателите Фокс-Талбот и Манде-Дагер – да видим приликата, но да отчетем и разликата.

Във всяко отношение този хомолог на машината на времето за Калин Костов – Kalуnsky е успешен. Дори на символно ниво – в заглавието среброто, като символ на Луната ни отпраща към труда на алхимиците и тяхното желание да открият „философския камък“

Вторият въвеждащ експонат е автопортретът на фотографа, направен по този метод след това следва галерия от съвременни образи – приятели и колеги, които са застанали пред фотоапарата на автора за да бъдат увековечени от мокрия колодиев процес. Един от експонатите – счупена стъклена пластина намеква през какви експериментални трудности е преминал автора, педи да овладее тънкостите на процеса  и да започнат да се появяват исканите резултати.

Изводът, който може да направим от изложбата е, че Калин Костов – Kalуnsky е открил своя „философски камък“ в алтернативната  фотография и екзотичната днес технология, наречена „мокър колодиев процес“. Нека му пожелаем успех и в следващите експерименти.

д-р Юлиан Митев, изкуствовед