Добре дошли в ArtGallery!

Blog Post

Александър Тишлер: Художникът и властта – очарованието на скритата съпротива

Възпоменателна изложба за Тишлер открива Пушкинският музeй

Тя предлага нов и съвременен поглед за творчеството на този художник-модернист и култов герой на съветската интелигенция от „Епохата на застоя“

Да не знаеш кой е Александър Тишлер, когато в компания се обсъждат горещите въпроси на руския контемпорари арт и неговите живи и мъртви „контраси и ултраси“ издава, че тотално не познаваш едно от световните течения на ъндърграунд изкуството. Пушкинският музей е решил, че такова бяло петно в познанията на широките изкуствоведски и зрителски маси не бива да съществува и устройва голяма посмъртна изложба на А. Тишлер (Александр Тышлер).

Тази картина, наречена „Портрет на Анастасия Степановна Тишлер“ (нарисувана е през 1926 г.) се счита за един от шедьоврите на живописеца (Фото: Максим Стулов / Ведомости)

Повода, в залите на прословутия музей, да бъде устроена тази изложба е издаването на каталога с произведенията на художника, които се съхраняват в неговия фонд. Журналистите от специализираните издания, които отразяват тази тема, считат, че това, което за музейната институция е крайно важно и дори етапно, за зрителите може да не е същото.

Независимо от това кой какви тънки сметки си прави във връзка с изложбата, на нея могат да се видят 50 от работите на този уважаван от професионалистите и любим на публиката художник, – един от многото, работили през ХХ век. Изложбата дава възможност на разнородната публика да погледне, доколкото това е възможно, по нов начин на познатите образи, както и да провери здравината на митовете, витаещи около художника, като човек който тихо, но упорито и постоянно се опълчва на режима. Предишната персонална изложба на Тишлер е била преди 20 години, когато върху разбирането и възприемането на съдържанието на неговите картини оказва влияние паметта за това, че от управляващите кръгове  през съветско време той не е възприеман като художник, уважение към личната му творческа позиция и дълъг професионален живот извън художествения официоз.

За Тишлер не може да се говори като за крайно антисъветски настроен творец, макар, че той става една от мишените в годините на „борбата с формализма в изкуството“. За него не може да се каже, че е художникът, който се ръководи от каноните на социалистическия реализъм. Той винаги рисува само онова, което му се струва интересно – неговият свят е населен от красиви жени, с немислими прически на главите, цигани, жонгльори, продавачи на часовници и прочие персонажи, считани от тогавашното общество за аутсайдери. От друга страна замайването от тихата съпротива, която той окавза на властите приживе, вече не е толкова важно. По-важно става самото творческо наследство на художника и възможността му да се впише не в местната, а в общата история на изкуството, за която обстоятелствата на личния живот и бит не са от съществено значение.

Картините, които рисува художника са винаги изпълнени със странни персонажи и обстоятелства  (Фото: Максим Стулов / Ведомости)

Кураторката на изложбата Анна Чудецкая разделя общата експозиция на няколко тематични части, а не следва хронологията на създаване на картините. Платната, рисувани по различно време, поставени днес едно до друго не се различават и не спорят едно с друго. Макар живописта на „ранния Тишлер“ – от края на 20-те и 30-те години на ХХ век да е много по-лека, светла и лъчезарна, отколкото по-късната, която и по тоналност е по-мрачна, на зрителя спокойно може да му се стори, че художникът цели 50 години живописва по един и същ начин. Между друготно – така и рисуват и много от неговите съвременници – например Александър Лебас и Марк Шагал, а от чужденците – Джорджо Моранди. Всеки от тах намира собствената си тематика, палитра и живописни маниери. В книгата си „Тишлер: непослушният възрастен“ Вера Чайковска дава пример за яркото антисемитско писане на една от тогавашните „критикеси“ от времето на „борбата с формализма в изкуството“: „…от откачените композиции на Тишлер, от кошмарните гримаси на неговите еврейски колхози, смърди не само на средновековната представа за еврейството като фанатична секта, извършваща магьоснически ритуални убийства, и не само на поезията на „кошмарите и ужасите“, но и гнилата миризма на мръсна фройдистка еротика“.

Разбираемо е и това, че девойката със свещи на главата от картината „Рожден ден“ (рисувана през 1973 г.) съвсем не е така прозрачна и с такъв бисерен блясък, каквато е жената с две люлки на главата от „Майчинство“, рисувана 1932 г., но и не си личи особено, че разликата между тях е 40 години и, че по-късната работа е по-условна, отколкото ранната, макар че жена с люлка на главата е по-възможно да си преставиш отколкото другата, на чиято глава има два реда свещи.

Най-фрапиращи са работите му на тъй наречените „разстрелни теми“ – нито преди, нито след това – в творчеството му няма толкова силни неща. Напълно в своя маниер – лек, ъгловат и гротесков – той рисува „веселата“ катина „Махно си почива в хамак“ – жестока по сюжет – войниците гонят бик, към който е привързана гола жена. Показани са акварелът „Махновщина“, графичната серия „Погром“ картината „Разстрел“, нарисувана в светли тонове. Невъзможно е да се разбере и обясни фактът, защо художникът избира да изобрази преживените от самия него ужаси на Гражданската война в светли тонове. Затова пък веднага може да се сетим защо по-късно, когато преживява и убийствената критика, отправена към него през сталинските времена в присъпите на следвоенния съветски антисемитизъм (на изложбата е представен и плакат от 1928 г. „Антисемитизмът – съзнателна контрареволюция“) той предпочита да изобразява света измислен, условно-поетичен, живеещ по законите на собствената му фантазия.

Такъв магнетично-притегателен свят за Тишлер по-късно става и театърът. Работите, които той прави в тази област са по-голямата и съществена част от експонатите. Към тях може да причислим и прожекцията, провеждана в една от залите, където се показва много стар черно-бял филм за художника. Тук зрителят може да види не само забравени кадри с участието на самия художник, но и част от постановката на Шекспировия „Крал Лир“ с участието на Соломон Михоелс. Оттук нататък зрителят лесно разбира защо за Тишлер и „Крал Лир“, и ставащото в реалния живот е „преди всичко приказка“.

Автор: д-р Юлиан Митев, изкуствовед

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Posts

Открит ли е вторият познат на света портрет на Леонардо да Винчи?

Картина, изобразяваща брадат мъж е била намерена сред документи, съхранявани в замъка Уиндзор. Възхищението

„Море от любов“ – инсталация на Елизабет Талауер

„Море от любов” (Sea of love) е временна инсталация, разположена на едно от ключовите динамични места

Румъния и нейните най-красиви църкви във византийски стил

В северна Румъния, в район, известен исторически като Буковина, могат да бъда открити осем

Любопитният музей на чантите в Амстердам, Нидерландия

Интересният и нетипичен Музей на чантите, намиращ се в Амстердам, Нидерландия, е уникален музей,

Портрет на един художник
Портрет на един художник (Басейн с две фигури) стана най-скъпата картина с жив автор

На 15 ноември една от най-разпознаваемите и обичани творби на 20. век Портрет на

Портрет, създаден от алгоритъм на изкуствен интелект беше продаден за близо половин милион на търг от Christie’s

Портрет, създаден от алгоритъм на изкуствен интелект, вместо от художник, беше предложен за закупуване,

Националният музей на Швеция: модерен отново
Националният музей на Швеция: модерен отново

Когато Националният музей на Швеция е открит през 1866 г., той е един от

Слънчевият „Фестивал на слънчогледите“ в Зама, Япония

През 1994 г. една от най-добрите, качествени и легендарни български рок групи – „Остава“

burning man
Burning Man: Тържеството на Горящия Човек

Всяка година за няколко дни десетки хиляди хора се събират в пустинята Блек Рок

10-те най-красиви фестивала, посветени на цветя в света

Фестивали, свързани с цветята се организират и празнуват по целия свят и почти през

Храната като изкуство и протест – ресторантът Conflict Kitchen, който сервира само храна от държави в конфликт със САЩ

Разположен в Питсбърг, щата Пенсилвания, Conflict Kitchen е ресторант с храна за вкъщи, който

Мастаба: символ на безсмъртието или на преходността?

От древен Египет към модерен Лондон: какво ни казва Мастаба, най-новият шедьовър на Кристо

Архитектурната красота на най-високия мост в света – виадуктът Мийо във Франция

Виадуктът Мийо е впечатляващ и уникален мост, който се простира над долината на река

Марамади: Надпреварата с говеда, която фотографията превръща в зрелище

На ежегодния фестивал Марамади по време на седмиците след прибиране на реколтата в селата

Nuart Festival в Абърдийн преобрази шотландския град и духа му

През 2002 г. международна група от ентусиасти, свързани с уличното изкуство и електронната музика

AnimeS Expo 2018 – визии и звуци от Азия

Anime културата вече сто години вълнува малки и големи. Колоритната ѝ стилистика изградена от

‘Black and White' © Valentina Morrone, Italy, Shortlist, Open, Portraiture (Open competition), 2018 Sony World Photography Awards.
Страхотните фотографии от престижния конкурс Sony World Photography Awards

Рекорден брой фотографии бяха представени на поредното издание на ежегодния фотографски конкурс Sony World

Официалните, рисувани портрети на Барак и Мишел Обама

The Smithsonian’s National Portrait Gallery във Вашингтон, Съединените американски щати, създадена през 1962 г. от

Луис Басат представя „Колекция Басат. Съвременно изкуство в Испания“

Луис Басат, една от най-ярките креативни личности на нашето време, пристига в България за

"Тигърът"
„Тигърът“ и лудостта на любовта

Цели две февруарски представления „Тигърът“ генерира театрална магия на камерната сцена в Народен театър

Кристо и Жан-Клод с нова арт инсталация в Лондон

Големият творец с български произход Кристо ще главозамае света с поредната си арт инсталация,

Елбфилхармони – новата удивителна концертна зала в Хамбург

Преди повече от година – на 11 януари 2017 г. в Хамбург, Германия, бе

Изложба на фотографа Александър Сертев, който докосна балетните сърца

Мнозина не знаят, че авторът на най-известния плакат на Международния балетен конкурс във Варна

Първото събитие от празничния календар по случай 70-тата годишнина на НАТФИЗ

Тази седмица Учебеният драматичен театър на НАТФИЗ предтсавя първата си премиера за 2018 и

Вежди Рашидов: Обединяващото във всяко произведение е контактът с хората (интервю)

В навечерието на откриването на „Колекция Вежди Рашидов“ – един откровен разговор за изкуството

Модели в украшенията от колекцията Chaine d’Ancre Punk
Не са обикновени бижутери като други, а Hermes!

„Създаването на накити за Hermes – това е непрекъснат процес на еволюция“ – бе

Изводи и поуки от „Международното биенале на стъклото – 2017“

Тази година Международното биенале на стъклото, логично, на основата на натрупания опит в развитието

Филмът „6 и 1 наум“ може да бъде гледан безплатно

Българският пълнометражен приключенски филм „6 и 1 наум“ на режисьора и продуцент Лъчезар Петров

Картини на Рафаело Санцио от целия свят са събрани на мега изложба във Виена

Особеноста на този свръхгигантски проект е, че във виенският „Албертинум“ са изложени не само

Огнен спектакъл пред Народния театър в София

Тази година патронният празник на нашата столица се празнува три дни – петък, събота

Млади зографи получиха своите награди в галерия „Академия“

Днес галерия „Академия“ бе отново изпълнена с детски глъч и смях Родители и техните чеда

Александър Колдер. Nemo's Pad (фрагмент). Фото Robert Abets
„Парижкото биенале на антиквариата“ става ежегоден „Салон на антиквариата“

 Многобройните скандали с парижките ювелири (и часовникари) се отразиха неблагоприятно на авторитета на Парижкото

Лятната Академия по изкуствата за деца завърши с удивителна за родителите им изложба-хепънинг

Всеки иска да бъде приятел с децата – НХА също. За това тя полага

Мат Деймън (в центъра)и негивия герой с умален ръст във филма-откритие „Смаляване на ръста“ (оригинално заглавие Downsizing), Photo: Black Bear Pictures
Киното, което ще (ни) покажат на фестивала във Венеция – градът на Свети Марко

Вече беше дадено началото на 74-тия пореден Международен филмов фест във Венеция. Ще видим

Боряна Венциславова
Боряна Венциславова: Ние сме част от колекция

На 13 септември в София се открива самостоятелна изложба на Боряна Венциславова, озаглавена „Ние

Част 2 :Изложбата „Енциклопедия на текстила“ в Ермитажа – разказ от древен Египет до днешния ден

Пресконференцията за изложбата Първата в ляво е Светлана Адаксина (с червения гердан), която е заместник

Част 1 :Изложбата „Енциклопедия на текстила“ в Ермитажа – разказ от древен Египет до днешния ден

„Платове, платове, платове; чужденци, чужденци, чужденци“ – това е първото нещо, което възниква като

Милосърдието- основна тема на тазгодишния Залцбургски фестивал

Милосърдие към какво и кого? Остава ли Залцбургският фестивал верен на себе си? Трябва ли и

Алхимия и фотография – как Калин Костов – Kalynsky скъсява разликата

Има ли връзка между алхимия и фотография? Какво прави Kalinsky в тази област? Защо

Джани Версаче – модно дефиле и лекция в негова памет бяха показани в София

Хората, които следят постиженията на висшата мода и днес на са престанали да си

Comicpalooza – зашеметяващ водовъртеж от образи и цветове

От 12 до 14 май в Хюстън, Тексас се проведе десетото юбилейно издание на

Roadburn Festival

Roadburn Festival е международен фестивал на изкуствата, който се провежда всяка година през април