Възпоменателна изложба за Тишлер открива Пушкинският музeй

Тя предлага нов и съвременен поглед за творчеството на този художник-модернист и култов герой на съветската интелигенция от „Епохата на застоя“

Да не знаеш кой е Александър Тишлер, когато в компания се обсъждат горещите въпроси на руския контемпорари арт и неговите живи и мъртви „контраси и ултраси“ издава, че тотално не познаваш едно от световните течения на ъндърграунд изкуството. Пушкинският музей е решил, че такова бяло петно в познанията на широките изкуствоведски и зрителски маси не бива да съществува и устройва голяма посмъртна изложба на А. Тишлер (Александр Тышлер).

Тази картина, наречена „Портрет на Анастасия Степановна Тишлер“ (нарисувана е през 1926 г.) се счита за един от шедьоврите на живописеца (Фото: Максим Стулов / Ведомости)

Повода, в залите на прословутия музей, да бъде устроена тази изложба е издаването на каталога с произведенията на художника, които се съхраняват в неговия фонд. Журналистите от специализираните издания, които отразяват тази тема, считат, че това, което за музейната институция е крайно важно и дори етапно, за зрителите може да не е същото.

Независимо от това кой какви тънки сметки си прави във връзка с изложбата, на нея могат да се видят 50 от работите на този уважаван от професионалистите и любим на публиката художник, – един от многото, работили през ХХ век. Изложбата дава възможност на разнородната публика да погледне, доколкото това е възможно, по нов начин на познатите образи, както и да провери здравината на митовете, витаещи около художника, като човек който тихо, но упорито и постоянно се опълчва на режима. Предишната персонална изложба на Тишлер е била преди 20 години, когато върху разбирането и възприемането на съдържанието на неговите картини оказва влияние паметта за това, че от управляващите кръгове  през съветско време той не е възприеман като художник, уважение към личната му творческа позиция и дълъг професионален живот извън художествения официоз.

За Тишлер не може да се говори като за крайно антисъветски настроен творец, макар, че той става една от мишените в годините на „борбата с формализма в изкуството“. За него не може да се каже, че е художникът, който се ръководи от каноните на социалистическия реализъм. Той винаги рисува само онова, което му се струва интересно – неговият свят е населен от красиви жени, с немислими прически на главите, цигани, жонгльори, продавачи на часовници и прочие персонажи, считани от тогавашното общество за аутсайдери. От друга страна замайването от тихата съпротива, която той окавза на властите приживе, вече не е толкова важно. По-важно става самото творческо наследство на художника и възможността му да се впише не в местната, а в общата история на изкуството, за която обстоятелствата на личния живот и бит не са от съществено значение.

Картините, които рисува художника са винаги изпълнени със странни персонажи и обстоятелства  (Фото: Максим Стулов / Ведомости)

Кураторката на изложбата Анна Чудецкая разделя общата експозиция на няколко тематични части, а не следва хронологията на създаване на картините. Платната, рисувани по различно време, поставени днес едно до друго не се различават и не спорят едно с друго. Макар живописта на „ранния Тишлер“ – от края на 20-те и 30-те години на ХХ век да е много по-лека, светла и лъчезарна, отколкото по-късната, която и по тоналност е по-мрачна, на зрителя спокойно може да му се стори, че художникът цели 50 години живописва по един и същ начин. Между друготно – така и рисуват и много от неговите съвременници – например Александър Лебас и Марк Шагал, а от чужденците – Джорджо Моранди. Всеки от тах намира собствената си тематика, палитра и живописни маниери. В книгата си „Тишлер: непослушният възрастен“ Вера Чайковска дава пример за яркото антисемитско писане на една от тогавашните „критикеси“ от времето на „борбата с формализма в изкуството“: „…от откачените композиции на Тишлер, от кошмарните гримаси на неговите еврейски колхози, смърди не само на средновековната представа за еврейството като фанатична секта, извършваща магьоснически ритуални убийства, и не само на поезията на „кошмарите и ужасите“, но и гнилата миризма на мръсна фройдистка еротика“.

Разбираемо е и това, че девойката със свещи на главата от картината „Рожден ден“ (рисувана през 1973 г.) съвсем не е така прозрачна и с такъв бисерен блясък, каквато е жената с две люлки на главата от „Майчинство“, рисувана 1932 г., но и не си личи особено, че разликата между тях е 40 години и, че по-късната работа е по-условна, отколкото ранната, макар че жена с люлка на главата е по-възможно да си преставиш отколкото другата, на чиято глава има два реда свещи.

Най-фрапиращи са работите му на тъй наречените „разстрелни теми“ – нито преди, нито след това – в творчеството му няма толкова силни неща. Напълно в своя маниер – лек, ъгловат и гротесков – той рисува „веселата“ катина „Махно си почива в хамак“ – жестока по сюжет – войниците гонят бик, към който е привързана гола жена. Показани са акварелът „Махновщина“, графичната серия „Погром“ картината „Разстрел“, нарисувана в светли тонове. Невъзможно е да се разбере и обясни фактът, защо художникът избира да изобрази преживените от самия него ужаси на Гражданската война в светли тонове. Затова пък веднага може да се сетим защо по-късно, когато преживява и убийствената критика, отправена към него през сталинските времена в присъпите на следвоенния съветски антисемитизъм (на изложбата е представен и плакат от 1928 г. „Антисемитизмът – съзнателна контрареволюция“) той предпочита да изобразява света измислен, условно-поетичен, живеещ по законите на собствената му фантазия.

Такъв магнетично-притегателен свят за Тишлер по-късно става и театърът. Работите, които той прави в тази област са по-голямата и съществена част от експонатите. Към тях може да причислим и прожекцията, провеждана в една от залите, където се показва много стар черно-бял филм за художника. Тук зрителят може да види не само забравени кадри с участието на самия художник, но и част от постановката на Шекспировия „Крал Лир“ с участието на Соломон Михоелс. Оттук нататък зрителят лесно разбира защо за Тишлер и „Крал Лир“, и ставащото в реалния живот е „преди всичко приказка“.

Автор: д-р Юлиан Митев, изкуствовед